Ангел Колев

През лятото на 1987 г. се запознах с племенничката на Яворов - Ганка Найденова-Стоилова в Поморие. От няколко години посещавах редовно тамошните Яворови дни и имах редкия шанс да общувам няколко пъти с най-известната изследователка на Поета. Затова и записките ми са откъслечни….

* За „Летопис-а” на Яворов. Такъв има само за Пушкин и Лермонтов, но при тях нещата са „като на книга”, романизирани. Тъй че Летописът е рядкост в световната литература.
Какво е облекчило при писането. Яворов е пазел и най-дребните бележки - сякаш е предчувствал, че един ден това ще потрябва. Близките също пазят и съхраняват. Другарите по оръжие и те. Архивната си дейност тя почва през 1934 г.

* Защо не идва в Чирпан? Ами стара е, а тържествата - все през зимата. Пък и помни атмосферата от „онова” време: още след смъртта на бащата (Тотьо) искат да се откаже от сина си - в Чирпан по това време преобладават привържениците на Каравеловата партия… И още: „Пък като давахме къщата за музей - не можахме нещо да се разберем, всичко тръгна от една нищо и никаква покривка. Смешно!”

* Защо Яворов не иска да се жени. Отказва на Нонка Чипева, иска да откаже и на Мина. В писмо до Петко Росен обяснява причините: родителите на Чипева, Мина, Лора - недружелюбно настроени. Само Петър Габе се радва на връзката Дора-Яворов. Предчувствие, прозорливост или…

* 40-те, 50-те години на 20 век са най-трудни. Само Пенчо Данчев и Стоян Каролев отстояват Яворов. Среща се с Червенков - признава й, че малко разбира от литература, но с разбиране я изслушва. От тези години е щампата “раздвоеният и единният”… Георги Цанев: „Ще го изпратя Яворов на буржоазията”… Страстно подкрепят идеята за музей в Чирпан Димитър Талев, Людмил Стоянов и най-вече Емилиян Станев… Много помага влиянието на съветските литературоведи. След тричасов разговор с известния литературовед Дмитрий Марков той пише статия и това се оказва „решително да се достопи ледът на 60-те години”.

* За Михаил Кремен. В началото му вярва безрезервно. Кремен в Чирпан. Когато пише „Романа…”, гостува на Атанас Крачолов. „Той върви по лоши пътища, пише й Атанас - напиванията са чести, прегръща роклята на Лора, с която тя е била в последната вечер…”.

* За „Романа…” - най-слаб е образът на Яворов, а на Лора - най-привлекателен. Не й позволяват да публикува статия-отзив. Търси съдействие от акад. Тодор Павлов: „Ще те изселя, заканва се той, когато тя отказва „да я смекчи” и бързо вметва: „Тогава изселванията бяха на мода”… Уплаха и у Георги Джагаров, който също оттегля статията си. Стоян Стаев пише две рецензии - първата „уж хвалебствена”, а втората с надслов: „Роман за Яворов без Яворов”… „В тежки години излезе „Романа…”, но добре, че излезе”. Радва се на всички неща, които излизат за Поета.

* За филма „Дело 205/1913 г.”. Счита, че образът на Яворов се изплъзва и на актьор, и на режисьор. Има и грешки. Свещеникът, който венчава Лора и Яворов, не е никакъв македонец, а шоп от Герман, който по една случайност й става свекър. Михаил Кремен взима от него венчалното им свидетелство, което впоследствие изчезва.

* За преводите на Яворов зад граница - „зле, почти бегло”… За първите стихове на поета: Беньо Цонев - „за коша”… Тихонов - след прочит на стихове от Дебелянов - „много добре”, на Яворов - „гений”.