Пелин Пелинов

Разказ от цикъла “Щрихи към потретите”

1913 г. е една злощастна година, най-злощастната в новата история на България. По-злощастни са може би само 1014 г., когато след битката при Беласица, византийският император Василий ІІ, наричан Българоубиец, ослепява 15 000 български войници за отмъщение и ги изпраща на цар Самуил, и 1393 г., когато Второто българско царство пада под турско иго.

Злощастието на 1913 г. се дължи на това, че България губи и т.н. Междусъюзническа война, а заедно с нея и своя национален идеал за обединение на българското племе. Но наред с тази непоправима национална загуба идва и нелепото самоубийство на най-известната семейна двойка: Пейо Яворов - Лора Каравелова.

През тези години в България е имало и други забележителни семейни двойки, при които жените са били видни хайлайфни красавици, а мъжете - големи личности. Например такава е била двойката генерал Рачо Петров - Султана Рачо Петрова, негова съпруга, придворна дама и фаворитка на цар Фердинанд; Пенчо Славейков и Мара Белчева - вдовица на убития министър Христо Белчев, също бивша придворна дама и видна поетеса; генерал Михаил Савов и леконравната му съпруга Смарайда Милкова от Пловдив, племенница на банкера Иван Евстатиев Гешов, заради която е обявен първия дуел в България; и още двойките: Иван Вазов Атина Болярска, бракът на които трае “ден до пладне”; поетесата Дора Габе и проф. Боян Пенев, а така също и голямата сестра на Лора - Виола Каравелова и Иван Белинов - министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в последното правителство на Петко Каравелов през 1901 г.

Но Яворов и Лора са най-звездната и най-атрактивната двойка, защото той е най-големият поет на България, а тя най-красивата жена на София.

Нелепото самоубийство е станало към 3 часа след полунощ на 29 срещу 30 ноември 1913 г. Яворов и Лора току що се завърнали в квартирата си след едно гостуване на Михаил Тихов, скарали се и емоционалната Лора извадила от джоба на панталона му малък револвер и се гръмнала в гърдите.

А той, след като установил нейната смърт написал на листче хартия: “Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея”, след което си теглил куршума в дясното слепоочие. Но за разлика от нея, която веднага издъхнала, той за зла участ, останал жив. Куршумът преминал между черепа и мозъка, повредил очните нерви и заседнал в лявото слепоочие.

Собственикът на къщата на ул. “Раковски” № 126, където се разиграла горната драма, Васил Беленски, се обадил по телефона в полицията, след което изтичал до своя съсед д-р Николиев и го довел, за да окаже първа помощ на пострадалите.

Понеже Лора вече не се нуждаела от такава помощ, лекарят превързал главата на поета и му направил стимулираща инжекция В това време пристигнал и полицаят Лазов, който направил оглед , прибрал револвера и бележката и разпоредил ранения Яворов да бъде откаран в Александровска болница. А сутринта, на 30 ноември, пристигнал и следователят Иван Божилов, за да поеме следствието по трагичния случай.

Следователят също направил щателен оглед на обстановката, образувал следствено дело № 205/1913 г. и започнал да изследва убийството по всички правила на углавното съдопроизводство. Първо огледал трупа на Лора и разпоредил да бъде откарана в моргата на Александровска болница. След това назначил д-р Иван Пиперков, от същата болница, да извърши аутопсия на трупа на убитата и да установи причината за нейната смърт. А в 15 часа на същия ден пристигнал в моргата, за да присъства при аутопсията.

Освен д-р Пиперков, пред моргата били дошли още: д-р Татарчев, когото следователят опредилил за втори експерт по аутопсията, поемните лица - Георги Соколов - адвокат, и д-р Иван Койчев, както и няколко журналисти от столични вестници. В присъствието на съдебния следовател и поемните лица, лекарите Пиперков и Татарчев направили външен оглед на трупа и констатирали, че раната на гърдите била около 10 мм., а тази на гърба - около 4 мм., от което направили погрешното заключение, че куршумът е влязъл в тялото откъм гърба, а излязъл през гърдите, защото от практика се знае, че входната рана е винаги по-малка от изходната.

А следователят се усъмнил в този извод, защото роклята на Лора била разкъсана на гърдите, а е напълно здрава на гърба. Освен това, раната на гърдите била обгоряла от газовете на изстрела, а на гърба нямало такива обгаряния. Затова решил, че истината може да се установи само след аутопсия на трупа. Но тъй като било вече 16 часа, а зиме се мръквало рано, той отложил аутопсията за следващия ден (1.ХІІ), за да стане на слънчева светлина. И назначил трети член на експертната комисия - д-р Атанас Тодоров, който е специализирал по съдебна медицина.

Между журналистите пред моргата бил репортера на единствения сутрешен вестник “Утро” - Панайот Стойнев, който чул устното заключение на двамата лекари, след първоначалния оглед. Следователят го помолил да не съобщава нищо, докато не мине аутопсията. И той обещал. Но не спазил обещанието си. Призори на 1 декември столичните вестникарчета започнали да крещят по улиците, колкото им глас държи: “Двойно убийство”, “Поетът Яворов и жена му Лора Каравелова са мъртви”, “Убийство или самоубийство? Туй е въпросът!”…

Така мълвата, че красивата дъщеря на министър-председателя Петко Каравелов е застреляна в гръб тръгнала. А щом една мълва тръгне веднъж, иди я спирай и опровергавай. Тя е по-силна и по-трайна от истината. Дори и днес, 102 години след събитията,, в България има хора, които още вярват, че Лора не се е самоубила, а Яворов я е застрелял.

Експертната комисия, в присъствието на поемните лица, на прокурора Сърмабожов и на съдебния следовател, съблякла трупа и се натъкнала на още едно силно доказателство - куршумът, който пронизал тялото, изпаднал от дрехите на гърба. Което показвало по категоричен начин, че е стреляно отпред, а не отзад. И извършената след това аутопсия доказала същото. Съдебният следовател съставил съдебно-медицински протокол с това заключение, който бил подписан от експертите, прокурора, поемните лица и следователя без възражение и особено мнение.

Това заключение обаче не доказало (пък и не можело да докаже) кой е държал револвера и кой е натиснал спусъка. Лора или Яворов? За да се установи това, е било необходимо да се изследва обстановката, при която е станало събитието, да се разпитат свидетелите, както и да се анализира психологията и душевното състояние на Лора и Яворов.

И съдебният следовател Иван Божилов се заел с тази трудна задача, която продължила доста време. Той разпитал всички възможни свидетели като се започне от д-р Николиев, който дал първа помощ на ранения Яворов, слугинята и хазяите на пострадалото семейство, и се свърши с приятелите и познатите на Лора и Яворов. Той разпитал три пъти и ранения поет, който заявил, че жена му се е самоубила от ревност като го обвинила, че при гостуването у Тихови той фиксирал съпругата на Михаил Кремен - Дора Конова.

След два месеца, на 28 февруари 1914 г., той написал дълго и аргументирано “Заключително постановление”, в което заявил, “че не може да не се приеме, че случаят е самоубийство, следователно няма извършено престъпление”. И изпратил следствено дело №205/1913 г. на прокурора при Софийски окръжен съд на разпореждане.

И оттук започнало усложнението. Окръжният прокурор Александър Огнянов .брат на артиста Сава Огнянов, колега на Яворов от народния театър) вместо да прекрати делото, го върнал със задача да се разпитат нови свидетели и да се извърши военно-артилерийска експертиза с Яворовия револвер върху роклята на Лора от различни разстояния, за да се установи от какво разстояние е стреляно при самоубийството.

Стриктният следовател Иван Божилов изпълнил това поръчение и върнал делото в прокуратурата. На 30 юни 1914 г., седем месеца след събитието, прокурорът Ал. Огнянов направил предложение за прекратяване на следствието. Но Окръжният съд в състав: председател Г. Ханджиев и членове Йордан Панов и К. Весов, по доклад на Панов, не се съгласил с предложението на прокурора и изпратил делото на Софийски апелативен съд, за да реши пререканието между него и прокурора - самоубила ли се е Лора или е била убита от Яворов. На 6 август 1914 г.

Апелативният съд е върнал делото на Окръжния съд, с поръчение да се произнесе по привличането на Пейо Яворов за подсъдим, щом като смята, че той е лишил съпругата си от живот…

Така делото започнало да се движи нагоре и надолу по съдебните инстанции, от Окръжния към Апелативния съд и обратно, за да се докаже, че има убийство, а не самоубийство. Защото становището за “убийство” имало много привърженици в столичното общество. Дори повече, отколкото обратното - за самоубийство. Кръговете около влиятелната Екатерина Каравелова, около бившия съпруг на Лора - д-р Дренков, а може би и цялото хайлайфно общество на София, смятали, че харамията Яворов е убиец.

И не само смятали така, а и активно влияели на съда в тази посока. Затова съдът протакал делото, защото търсел пролука във фактите, която да опровергае самоубийството и да докаже убийството. А всеки, който не е бил подсъдим , само той не знае какво означава да чакаш с месеци едно съдебно решение, от което зависи живота ти. Чувствителният поет Пейо Яворов не издържал и на 16 октомври 1914 г. глътнал отровата и си теглил куршума…

Хрониката на връзката и любовните отношения на звездната двойка Яворов - Лора Каравелова, е следната. Те се запознали на 20 август 1906 г. при един излет до Драгалевския манастир. Освен Лора и Яворов, в групата са били - Андрей Протич, който ги запознава, Екатерина Каравелова, майката на Лора, Андрей Ляпчев, приятел на семейството и ухажор на Лора, Христо Тодоров - брат на Яворовия приятел Петко Ю. Тодоров и др.

На другия ден след излета, Протич, който също е бил ухажор на Лора, пише в дневника си: “Аз ги запознах и останах учуден, че не се познават. Знаех, че Лора има симпатии към него и че той се интересува от нея.”

А Екатерина Каравелова, 20 години след гибелта на дъщеря си, написала във в. “Слово”: “Лора не е самоубийца, а е убита от Яворов”. Два дни след това, на 5 ноември 1934 г., в друг вестник “Дъга”, тя добавя: “Аз съм видяла Яворов само един път в живота си. Това беше преди първата женитба на Лора. Отидохме на екскурзия в Драгалевци. С нас бяха Христо Тодоров, брат на П. Ю. Тодоров и един немец, д-р Адам. Пред мен вървеше един човек с черен сюртук и с едно рамо по-високо от другото. Това беше Яворов. Когато седнахме на тревата, за пръв път го видях във фас. Той беше грозен: дебели, синкави устни, жълто-зелено лице, “бялото” на очите му беше жълто. До него бе седнала Лора, тогава 18-19-годишно момиче. Тя току-що разцъфваше и беше много хубава. Като гледах тия две лица едно до друго, контрастът бе особено голям, във вреда на Яворов…”

Още тогава Екатерина Каравелова не харесва поета. И е направила всичко възможно след това да осуети и връзката им. Дори насила е омъжила дъщеря си за русенеца д-р Дренков, бракът между които, както при Иван Вазов, траял “ден до пладне”. Лора родила син - Петко, и въпреки това напуснала съпруга си, защото не го обичала.

След това запознаване на Драгалевци, не последвало нищо друго, което да подскаже, че между звездната двойка се е появила любовна връзка. Но въпреки това, тази първа среща е “засегнала” съзнанието на поета и той е написал стиховете:

“Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена;
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…”

А през 1914 г. , след смъртта на Лора, той е поставил заглавие на това стихотворение - “На Лора”.

Втората среща между Яворов и Лора се е състояла след 4 години, в Париж, в гробището Бианкур, на гроба на Мина Тодорова. Лора, която по това време е била в Лондон, разбрала от българските вестници, че голямата любов на Яворов е починала и веднага се озовала във френската столица. Но и от тази среща не последвало нищо.

Поетът е бил толкова опечален, че не е могъл да мисли за друга жена и за друга връзка. А Лора е написала в едно писмо от 1912 г. : “С твоята не-любов аз се бях примирила след Париж. Не мислех за нея, нито я очаквах.”

На 2 януари 1911 г. Яворов напуска Париж и се завръща в София. Неговият зет - д-р Найден Найденов е записал неговия спомен, съобщен му от поета след самоубийството:

“Една нещастна зимна нощ (вероятно през януари или февруари 1911 г.), часът около 11 през нощта, се почука на вратата на стаята ми. Отворих врата - и останах просто смаян и вкаменен от това, що видях пред очите си, което не исках да повярвам. Лора, прегазвала сняг до колене, измръзнала, с наведена глава и усърнал поглед, стоеше насреща ми. Със задавен глас ме попита: “ще проявиш ли и сега жестокосърдечие, с каквото не един път си ме дарявал, в тоя час да не дадеш приют на една слаба нещастна жена, която има щастието да страда от любов към теб, коравосърдечния?” - Тонът, погледът, видът и, ме сломиха и аз се сдадох. Лора ме победи.”

В тази фатална нощ се отприщва бурната любов между Лора и Яворов, която помита всичко пред себе си. До този момент обладаната от любов е била само тя. Оттук нататък - и двамата, без да знаят и без да се интересуват къде ще ги отведе тя. И тъй като всяка голяма завършва по някаква причина - трагично, звездната двойка стигнала до двата изстрела в нощта на 29 срещу 30 ноември 1913 г….

А третият изстрел, който слага край на драмата “Яворов - Лора” е проечал няколко месеца по-късно - на 16 октомври1914 г. той вече е предизвикан от омраза, а не от любов, както първите два.

И тази омраза извира от онази част на българското общество, която не иска да позволи един човек с “дебели синкави устни, жълто-зелено лице и “бялото” на очите му било жълто”, макар този човек да е “близнат от Бога” и да е най-големия поет на държавата, да обича и да има най-красивата жена на столицата. Не може…