Иван Шишманов

Недавна, като преглеждах преписката си с поета, намерих едно официално писмо, което представя голяма ценност за биографа.
В 1895 год. бе обявен от Министерството на Нар. Просвещение конкурс за стипендии по драматическо изкуство и аз бях назначен председател на изпитната комисия. Между многото кандидати и кандидатки се яви при мене и един 17-18 годишен, слаб, малко прегърбен юноша, с тъмно-мургаво лице, големи черни, искрящи очи и врани коси. Той ми се представи, ако не се лъжа, като пощенски чиновник в провинцията, Пею Крачолов.
Защо Яворов не се яви на конкурса, дали не можа да дочака, дали по липса на средства или по болест - не помня.
Важно е в случая, че бъдещият драматик и секретар на Народния Театър бе мечтал на млади години да стане сам актьор.
Ето и писмото с оригиналния правопис на тогавашния Пею Крачолов:

До Господина Председателя на комисията за стипендиите по изящните изкуства.
В ст. София

Господин Председателю,

Стана 5-ий ден, откак съм дошъл в София, като мислех, че конкурсният изпит за стипендиите по Драматическото изкуство, на какъвто, за да бъда допуснат, подадох заявление, придружено с нужното свидетелство, ще почне на 1-ий септемврий, понеже до тогази, според Вашето съобщение се приемаха прошенията на желающите да получат такваз стипендия: обаче и до днес не зная дали се е захванал или пък кога и где ще захване. Съм, както Ви е известно, на държавна служба и отпуската ми скоро изтича, от друга страна средствата не ми позволяват да стоя продължително в София, от третя - внезапното променение климата ми причини болест - предвид на всичко това, след 3-4 дни ще бъда принуден да си отида: затова моля най-покорно да ми се яви кога ще почне изпитът, та, ако е нужно още много да се чака, то вместо да губя време и правя излишни разноски и пр., да си отида. Моля, ако пък изпитът е назначен на близка дата, да ми се яви где и кога ще трябва да се явя.
Прилагам 20 ст. в пощ. марки за пощ. разноски по отговора.
Адрес: Пею Т. Крачолов (хотел „Македония” № 26. Тук)

4-ий Септ. 1895 г. Ст. София

С дълбоко почитание:
П. Крачолов

в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 447, 01.11.1939 г.