Ангел Ников

БОЛКА ПО ЯВОРОВ

Има в душата ти една дума -
тя се нарича болка.
Кога, както в пачка куршуми,
насъбра толкова вопли?

Първата болка дойде по градушката -
трепна детската малка ръка.
Почернялата гладна земя люшна
потока от сълзи като река.

Втората болка дойде по Македония.
Харамийската кръв заклокочи.
Нещо се скъса. Оплака прогонените
арменци и заточеници.

Третата болка се заличи
по чипоносата Мина.
Колко малко те гледаха двете очи,
от небето по-сини!

Четвъртата болка в тебе нагази
и с Лора тръгна към есента.
Четвъртата болка се казва
„Песен на песента ми!”

Другата болка се губи в нощите,
за нея нямам думи…
Добре, че на тая земя има още
и спасителни куршуми!

ПАК ЗА ЧОВЕКА

Дръвчето, дето засади, порасна и не можеш
да го подкастриш както знаеш с твойта ножица!
Какво от туй, че е над теб, човече, радвай се!
Но ти не можеш да се примириш и грабваш брадвата!

***
Аз сигурно не ще живея дълго!
Приятели, руши се в мен светът -
ще ме затрупат страхове и дългове
и просто ще се свърши моя път!

Жестоко-зла съдба, нелепа, дива!
Боли в сърцето и човек се плаши.
Не знам какво, но нещо си отива,
а вас ви няма и това е страшно!