Спомен на Атанас Крачолов

Тодор Иванов

На 19 октомври 1965 г. си отива от света най-малкият брат на Пейо К. Яворов – Атанас Крачолов – уважаван адвокат, прекрасен човек.
Двайсетгодишният Атанас е неотлъчно до брат си Пейо Яворов през последните мъчителни месеци. Затова предлагам този негов спомен:

„Яворов беше горд и не искаше никой да му състрадава. Той желаеше да умре с високо издигната глава!
А каква мъка изживяваше, знаейки, че с нещастието си причинява страдание на своите близки, които така много обичаше! Винаги, когато ми диктуваше писма до баща ни или до сестрите ни, караше ме да им пиша, че се чувства вече добре, скоро ще бъде напълно здрав и в състояние да се отдаде на творчеството, затова да не го мислят и не се тревожат за него.
На няколко пъти ние се преготовлявахме да отпътуваме за дома /Чирпан/, но в последния момент той се разколебаваше и под различни предлози отлагаше заминаването. Понеже аз настоявах да заминем, той с нескрита болка ми казваше:
- Не мога, братче! Не искам да ме гледат у дома в това положение – сляп и смазан от страдание. Моля те, не говори повече за отиване в Чирпан!
Можех ли да продължавам да настоявам?… И аз млъквах!
Ако майка ни, която той боготвореше, бе тогава жива, може да се предположи, че тя насила би го отвела в Чирпан. И може би той не би се самоубил!… Може би!…”