РИМИ
- Ела в библиотеката да пушим.
- И ще поработя малко. Знаеш, тоя „Фауст” уж е готов, а има толкова места, не мога.
Изпушихме по една-две цигари. Той взе да коригира нещо, аз седнах да пиша.
- Не мога - въздъхнах. - Не идат римите. И българският език дава толкова много рими! Но и това - то тъй е сухо! Слушай, Яворов, твоите рими са винаги цели, пълнозвучни, не са от евтините като земята-цветята, летят-бумтят, нас-вас, какво правиш ти?
Яворов стисна със зъби цигарето, дигна перото и каза:
- Я дай да видя.
- На перото ли са ти накацали, че го насочи като копие?
- Винаги. Дай ми проза това, което не можеш… Седни сега там, пиши и ти. Конкурс, нали?
Едва бях записал, Яворов дигна листа и зачете:
Какъвто си - такваз глава.
Каквато щеш перука си тури,
ходи с кокили, ако щеш дори -
ти винаги си пак това.*
- Бива ли ги?
- Да. Но, моля ти се, още малко.
- Земи сега перото и намисли сега нещо, може каквото и да е.
- Намислих. Ето напр. нашия днешен майски подиробед (1906 г.). Излизаме двамата из кафене „България”. Не отиваме на разходка, защото много кал и отвсякъде капе. Качваме се тука най-горния етаж, при книгите бягаме от калта. Две маси изпълнят стаята, зелена чоха. И ние пушим и пишем стихове.
- Напиши сега всичко това в стихове.
- Ти го напиши.
Пуших. Изминаха няколко минути. След това Яворов ме погледна весело и зачете възторжено. Цяла поема в тристъпни ямби - и рими, рими като нови звънчета.
- Моя е! Дай ми я - казах аз.
- Ни моя, ни твоя - на огъня е. На „огън” няма рима.
И драсна кибрит, тя пламна, изгоря малката поема. Ние запалихме цигара от пламъка й.
- Виж, брат - почна след това Яворов почти разгорещен - да те науча. То е много лесна работа. Особено за човек като теб. Ти мислиш тъй бърже, тъй неуловимо скоро се менят мислите ти, често не зная как да те следя. Из една уста една и съща мисъл на девет мекама я казваш. А това е главно за римата. Едно и също нещо може да се изрази най-малко по четири начина, с четири фрази, с различни думи, да речем, по пет във фраза - двайсет. В тия двайсет все ще има поне три за рима на думата, която ти дава мъка. Комбинациите и прехвърлянията прави на ума си и бърже, веднага готови да слизат по дръжката на перото до писеца. Най-важното - смело, пиши смело, не се колебай - те идат!
- Да, но при преводи имаш работа не със свои, а с чужди мисли.
- Прав си, по-трудно е там. А при оригинал - каквото искаш мислиш и го казваш, както искаш. Кой ще ти дири сметка? Можеш дори по някой път да се оставяш на римата, тя ще ти даде по-добър ум, ако случайно го нямаш в тоя момент - прибави шеговито Яворов като искаше с това и да ме накаже малко за една моя статия върху неговите стихове, в която изтъквах нещо подобно.
- Разбирам.
- Хайде сега да пушим пак. Все можем да направим нещо и от дима. И какво ли пък друго имаме!
* В моя превод на „Фауст” има на много места стихове от Яворов. При друг случай ще посоча всичките.
——————————
в. „Развигор”, г. 4, 01.11.1924 г.
