Александър Божинов

ЕСЕН

На Черний връх, на Белий връх,
по вси вършища на Балкана
настлал се сняг, светлив, игрив,
кат дребна захар разпиляна.

Шумака жълт надлъж и шир,
мъгли-фъндаци го обвили -
отлитна Вазовий славей,
бегаха Петковите вили.

На Витоша една пола
остана само свежа, здрава -
и тамо Яворов сега
трагични сцени разиграва!

——————————

сп. „Смях”, г. 2, бр. 16, 18 септември 1911 г.

П. К. ЯВОРОВ

В безсъници дълги нощи преживени
със сили разбити, очи уморени,
в полите на Витоша кротко заспа.

В хайдушки копнения за бъднина светла,
през облак ти сянка съдбата преметна
и тихо прости се със нашта тълпа.

И екът заглъхна… Приятелю стари,
тук никой не знае кого ще сломи
Гръмът на Съдбата, когато удари.

——————————

сп. „Смях”, г. 4, бр. 166, 26 октомври 1914 г.

———–

Стиховете са публикувани под псевдонима Lumpacius.