ПОД УДАРИТЕ НА КЛЮКАТА

Д. Б. Митов

Честваме двайсет и пет годишнината от смъртта на един от най-големите български писатели П. К. Яворов.

Поет, революционер, трагична личност в личната си съдба, той сигурно е стоял поне с два пръста по-високо от всички ония, които през негово време са тънели в блажено благополучие и снизходително са гледали на душевните мъки на писателя.

Днес паметта му се слави, творбите му се изучават в гимназии и университет и никой не с занимава с въпроса убиец ли е той или не. Този въпрос ще остане да бъде разглеждан от специалисти правници и от учени биолози, които ще дирят в името на науката къде е истината. Днес трагедията на Яворов не е интересна от гледището на хлевоустата клюка, която се завира навред, която рови сега живота на други хора, на нашите съвременници.

Все пак още са живи ония, които ругаеха Яворов веднага след смъртта му, не позволяваха израз на никаква симпатия и попречиха да се появи некролог по случай смъртта му дори и в неговия роден град. Какво да се прави, по всички едри въпроси от нашата култура е така.

Нашата интелигенция е свикнала в голямото си мнозинство да се възхищава от ония, които вървят само по релсите, не тревожат еснафското благополучие на казионните, не се поддават на „чувства и мисли”, не „излизат от релсите”. А всъщност и у нас, и в целия свят са творили историята само ония, които са се бунтували, които са искали да живеят по свое разбиране…

За нас съвсем не е важно каква е била личността на Яворов. Ние се интересуваме от неговата дълбока поезия, от силните му чувства и от неговия подвиг. И все пак, колкото и чествания да правим, филистерщината в българския културен живот не ще загине, никой не ще я умъртви, както не можа да я унищожи Яворовата слава.

По случай сегашната двайсет и пет годишнина имаме много факти за припомняне, имаме много упреци да отправим, но ще отбележим само една случка отпреди близо десет години, когато един друг български писател падна пронизан с куршум на улицата, а некролозите съобщиха, че е умрял „скоропостижно”…


в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 447, 01.11.1939 г.