Димитър Пантелеев

Димитър Пантелеев Менкаджиев, български поет и преводач, роден на 16./29 11.1901 г. в София в семейство на дребен чиновник. Баща му е от Велес, а майка му Виктория - от Охрид. Завършва Трета мъжка гимназия “Уилям Гладстон” в София. За да се издържа, през 1912-1914 г. е продавач на вестници в центъра на София. Между другото продавал редовно вестници и на Вазов. По-късно работи в обущарска фабрика, по строежи, продава сода из софийските улици, работник в керемидарска фабрика в село Богров, през 1919-1920 г. е общ работник в пивоварна фабрика „Тракия” - Стара Загора, касиер в ресторант “Сплендит” (1924). Служи като трудовак. Печата за пръв път стихове във в. “К’во да е” (1918) и сп. „Голгота” (Враца - Стара Загора, 1919), после сътрудничи на сп. “Хиацинти” (Пазарджик), “Лебед” (Ямбол), “Хиперион”, в. “Развигор”, “Литературен глас”, “Стрелец”, на списанието на слепите ”Съдба”, което редактира от 1932 до 1943 г., на в. “Отечествен фронт”, на сп. “Септември” и “Пламък”. Участва в литературния кръг „Стрелец” през 20-те години на 20 век и в сборника „Мост” (1923) (с Атанас Далчев и Георги Караиванов). Автор на книгите със стихове „Стрелец” (1924), „Дървар” (1928, 1942), „Косачът се връща от коситба” (1959), „Есенен грозд” (1962), „Лирика” (1963), „Раковина” (1966), „Тракийски видения” (1968), “Жива пепел” (1969), „Глинена чаша. Избрана лирика” (1971), „Най-хубавият празник” (1971), „Топла земя” (1973), “Не падай, нощ. Избрана лирика’ (1976), „Сонети за едно утро и един залез” (1978), “Гроздобер”, “Тракийски балади”, „Щастлив от малко, доволен от нищо” (1984), “Избрана лирика”, “Последният автобус”,  „Спасена лирика (1960-1986)” (1987), „Домашен щурец” (1988) и др. Книги със стихове за деца: „Прозорче” (1933), „Скиорче” (1939), „Детско сърце” (1942), “Ветре, дай ми крила” (1960), “От прозореца на бащината къща” (1961), “Невидимият великан” (гатанки, 1979),  „Гостът с червения нос” (гатанки, 1979), „Петел на покрива” (1980) и др. Привърженик на реалистичната, предметна поезия, отрицател на символизма. В периода 1926-1932 г. служи като секретар-библиотекар в Народния театър. От 1934 г. до 1951 г. е ръководител на библиотеката на Народното събрание. Драматург на Софийска народна опера (1952-1958). Секретар на СБП (1932-1937, 1953-1956). Деец на туристическото движение. Издирва и съставя две посмъртни книги на Ник. Вас. Ракитин - “Черни маниста” (стихове, 1938) и “Русалска поляна” (разкази и фейлетони, 1938). Превежда с Людмил Стоянов и Мария Грубешлиева сборника “Славянски поети” (1940); съвместно с В. Раковски и Н. Марангозов - ”Чешки поети” (1956) и “Словашки поети” (1966). Други преводи: “Партизански песни” (1948) от К. Дестовник-Каюх, “Горски венец” (1949) от П. Негош, “Конче Гърбоконче” (1956) от Пьотр Ершов, “Песни за Полша” (1960) от Ю. Озга-Михалски, “Моите кораби” (1965) от Отон Жупанчич. Съставител на стихотворния сборник  ”Поети - приятели на България” (1966), както и на антология на хърватската лирика. Превежда творби на М. Конопницка, Вл. Броневски, Ю. Тувим, М. Еминеску, Кнут Хамсун. Заедно с Георги Клисаров издава периодичното списание за туристи „Алеко” (1937-1940). Автор на встъпителна студия на най-пълната подборка стихове на Н. Ракитин - „Н. Вас. Ракитин - Поезия” (1962). Превежда от сърбохърватски с Елисавета Багряна Десанка Максимович - „Мирисът на земята” (избрана лирика, НК, 1963). През 1984 г. издателство “Народна култура” издава в поредицата “Български преводачи” негов сборник с избрани преводи от руската, украинската, полската, чешката, словашката, сръбската, хърватската, словенската и черногорската поезия. Автор на мемоарната книга “Объркани спомени” (1986). Член на СБП от 1931 г. Заслужил деятел на културата (1969). Народен деятел на изкуствата и кулурата (1970). Димитровска награда (1974). Член-кореспондент на Словенската академия на науките и изкуствата (1981). Герой на социалистическия труд (1982). Носител на наградата “Витезслав Незвал” (1985). Негови творби са преведени на полски и молдовски език. Умира на 16.04.1993 г. Баща на писателката Нина Пантелеева.


Публикации:


Поезия:

ИЗ „ЛИРИКА” (1963)/ брой 32 септември 2011

ЮЧБУНАРСКА БАЛАДА/ брой 34 ноември 2011

ИЗ „СПАСЕНА ЛИРИКА (1960-1986)” (1987)/ брой 36 януари 2012

ИЗ „ГЛИНЕНА ЧАША” (1971)/ брой 38 март 2012

ЛИРИЧНА ФАНТАСТИКА/ брой 59 февруари 2014

ЗИМНА ВЕЧЕР В БАЩИНАТА КЪЩА/ брой 91 януари 2017

КЪЩАТА НАД ВАРДАР/ брой 100 ноември 2017


Литература за деца:

ОТ ПРОЗОРЕЦА/ брой 50 април 2013

МИШЛЕТО-ЧИТАТЕЛ/ брой 75 юли 2015

ЛИХВАР И ДЯВОЛ/ брой 79 декември 2015

ГОЛИЯТ МЕСЕЦ/ брой 96 юни 2017

КУКУРЯК/ брой 103 февруари 2018


Преводи:

Иван Краско - РОДНАТА НИВА/ брой 32 септември 2011

Юлиан Тувим - ПЕСЕН ЗА РАДОСТТА И РИТЪМА/ брой 40 май 2012

Иван Краско - ВАЛИ, ВАЛИ…/ брой 42 юли 2012

Михай Томпа - ПТИЦАТА КЪМ СВОИТЕ МАЛКИ/ брой 42 юли 2012

Ян Костра - МОЯТ РОДЕН ДОМ/ брой 42 юли 2012

Павол Хоров - ПРИЗИВ КЪМ ЛЯТОТО/ брой 42 юли 2012

Рудолф Фабри - ЗВЪНИ РОДОПСКА ПЕСЕН/ брой 42 юли 2012

Владислав Броневски - ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ/ брой 45 ноември 2012

Олег Шестински - ДЪЖД НАД НЕСЕБЪР/ брой 50 април 2013

Александър Прокофиев - ПРОЩАВАНЕ/ брой 50 април 2013

Отон Жупанчич - КАРТА/ брой 66 октомври 2014

Стеван Раичкович - СРЕД СПОМЕНИТЕ/ брой 77 октомври 2015

Ана Каменска - АРХЕОЛОГИЯ/ брой 93 март 2017

Леополд Стаф - РАЗРУШЕНИЯТ ПАМЕТНИК НА ШОПЕН/ брой 102 януари 2018

Влодзимеж Слободник - ИМА ВЕЧЕРИ В ПОЛША/ брой 107 юни 2018


За Димитър Пантелеев:

ИЗ „ЖИВОТОПИС” (1987)/ ВОСЪК И МЕД/ автор: Иван Николов/ брой 47 януари 2013

СТАРОЗАГОРСКА ЕСЕН С ПОЕЗИЯ, СПОМЕНИ И РАЗВИХРИЛ СЕ ДОГМАТИК/ автор: Таньо Клисуров/ брой 78 ноември 2015