Леополд Стаф

превод: Димитър Пантелеев

О, не, не бе от хладен бронз изваян ти -
от нежни тонове, по-леки от мечти,
които се преплитаха във чудни песни
като ръце на ангели небесни.
Макар освободен от земната си плът,
ти си изпитал не единствен път
невярата и острото съмнение
във своя чист, божествен гений.
И твоят бронз, покрит с нетленна слава,
докосван бе от тихата и величава
на музиката муза с нежна длан.
Ала разбойник озверен, пиян
връз тебе се нахвърли с дива ярост
и те разби с ръцете си корави.
Молбата ти предсмъртна пазим свето:
„Умра ли, пронижете ми сърцето
и в своя тъмен гроб бих бил щастлив,
ако почивам мъртъв, а не жив.”
Изпълнена е твоята последна воля -
сърцето ти е пак в земята родна, гола,
пронизана от бурята железна.
И непогребан, жив, във кипналата бездна
от облаци и гръм, загърнат в черен плащ,
ти свириш своя траурен, безсмъртен марш.