Димитър Пантелеев

МОЛБА

Не затваряйте
нашата родна
широка врата -
нека влезе есента,
нека поръси със злато
гори и поля,
нека влее сили
в младите крила,
запътени на юг,
нека изтръгне искри
от всеки чук,
нека се гуши
в мойта стая
като весел гост,
нека всяка сутрин
ми носи
по две круши
и един грозд.

ДЯДОВАТА ГРАДИНА

Просторната градина
на моя дядо стар
прилича на картина
от нашия буквар.

Там има малка къща,
добър и млад пазач,
във нея той се връща
от работа по здрач.

Големи сочни круши -
любим и сладък плод,
наливат се и зреят
под слънчевия свод.

А ниска стара дюля
шуми и ме зове,
да видя де си тули
тя свойте плодове.

Богатата градина
на моя дядо стар
сама не е поникнала,
нито е чужди дар.

Баща и девет сина
тук всеки слънчев ден
градили са градината
със труд благословен.