Стеван Раичкович

превод: Димитър Пантелеев

Изпълнен съм със скръб и болка стара,
додето скитам в тая пустош чужда
с посърнало сърце, в което се пробужда
скъп спомен като песен на цафара.

Къде са мойте цели във живота,
изпразнили пространството пред мене?
Днес със ръка, от грижи уморена,
докосвам само празнота страхотна.

Навярно ме опустошават с вой несвестен,
за да поникнат нови кълнове във мене,
да бъда млад във горестната есен.

Не виждам вятъра, но той във мене стене
и ме разтърсва, за да ме подсети,
че докато гаснат листите, цъфтят сонети.