ИМА ВЕЧЕРИ В ПОЛША

Влодзимеж Слободник

превод: Димитър Пантелеев

Има вечери в Полша, когато мъглата отнема
всекидневния цвят на градини и злачни полета
и тогава във сивата пустош безпомощно дремят
известните едри, старинни дървета.

През мъглата едвам се цеди светлината сребриста,
езерата сивеят и сребреят узрели овощия.
И сърцето човешко, като птица убито от изстрел,
червенее сред мъртвозелените площи.

Стрехи, вятърни мелници, плетища - твоя край роден,
сякаш пак ти го виждаш, един час преди да отминеш,
сякаш пак го обхващаш с очи като поздрав последен,
преди да се слее трупът ти със родната глина.

И словата ти стават и строги, и смъртно опасни,
и земята ти родна остава далече, далече.
Твоят дух като първа звезда - всеотдайна и ясна -
се люлее сама на небето на полската вечер.