Рудолф Фабри

превод: Димитър Пантелеев

Звъни родопска песен и огън догаря в тревата,
високия месец искри над гори и поля.
И този звън се потапя във моята гръд наболяла,
тъй както орелът потапя във Дунав крила.

И тази песен сякаш извира от земните жили,
сребристия звук в една моминска уста звъни.
Разказват - веднъж родопския славей предложил
за тая чудна песен своя глас да смени.

Но досега не е пожелала ни една девойка
да подари на славея своя опалов глас.
И песента й се лее, оглася древна Родопа
и възкресява мъртвата роза и сухия храст.

И когато над пограничните тъмни хълми
зашумяха крилата на диви птичи ята,
мойте горещи устни една звезда пресушиха,
моят дух ороси една звезда във нощта.

Звъни родопска песен като любовна раздяла,
бледа звезда полетя от тъмните небеса.
Нещо се буди у мене, леко разсичат сърцето ми
сто остриета на тънка кована коса.