Димитър Пантелеев

СОНЕТ ЗА ОСВОБОДЕНАТА ПАМЕТ

Прогонен от досада и умора,
навлизам във полето като в храм
и без да искам разговарям сам
със себе си, с тревите и простора.

И без да искам, с морни пръсти роня,
като безплодни дребни семена,
излишни думи, пусти имена,
които нямат място в моя спомен.

И все пак днес един въпрос ме мами:
какво е спотаено в паметта ми,
какво съм скътал в своя тих живот?

Една любов, която ме отмина,
една незабравима реч - родина,
и друга горда, чиста реч - народ.

АКО ИМА ВТОРИ ЖИВОТ

Трудни - годините, времето -сложно
и мълчалив - необхватния свод.
Много е смешно и невъзможно
да има втори човешки живот.
Но ако има - как ще живея
в някакъв чужд и безименен свят?
Бих искал леко да се прелея
не в някой дребен планински цвят,
не и във някоя личност брадата,
а в малка птица с две яки крила,
бърза, стремителна като стрела.
Вече не ми се върви по земята.