Димитър Пантелеев

Татунчо, който бе избягал от училище, понеже не бе си приготвил уроците по математика, седеше под клоните на крайпътния бряст, припомваше си безкрайните летни дни, прекарани край Созопол, жаркото слънце, пясъка и топлата морска вода, но и всички нерешени задачи по събиране, делене и умножение на проклетите числа, които го преследваха дори в съня му.

Загледан в тревата и в дребните сини цветчета, вкоренени здраво в сухата земя, Татунчо усети, че по неговия крак лази черна, дребна мравка, понесла на гърба си дребно зърно.

Татунчо леко я свали на земята, но мравката повторно запълзя по крака му, който й преграждаше пътя към подземния дом на нейния роден мравуняк.

Татунчо пак я свали на земята, но мравката, сграбила с предните си крачета зърното, отново запълзя по голия му крак.

Когато мравката за трети път запълзя по крака му, Татунчо й позволи да премине това трудно препятствие и мълком проследи пътя й до невидимия отвор на мравуняка.

Татунчо се замисли и си каза:

„Ако малката мравка в толкова упорита и безстрашна, аз не бих ли могъл да бъда по-упорит от нея и да решавам без страх задачите по математика?”

И Татунчо се върна в училище.