Димитър Пантелеев

В гората живееше сива хубава гълъбица. Всяко лято тя имаше малки гълъбчета. И всяко лято идваше лисицата и чакаше бедната гълъбица да й хвърли една от нейните рожби.

- Ако ми дадеш едно гълъбче, ще изям всичките ти рожби, а накрая и тебе ще изям - ръмжеше ненаситната лисица.

Натъжи се хубавата гълъбица и заплака. Това лято тя не искаше да пожертва нито едно гълъбче.

Дочу я синият синигер и долетя ня високото сърво. Гълъбицата му разказа всичко.

- Колко си глупава - рече й синигерът, - ако лисицата дойде още веднъж и ти поиска едно гълъбче, ти й кажи: ако можеш, качи се на дървото и изяж всички гълъбчета.

На другия ден лисицата пак дойде.

- Хвърли ми една своя рожба!

- Качи се на дървото и изяж всичките - й подхвърли спасената гълъбица.

Лисицата помълча посрамена, а после плахо я запита:

- Кой те научи да ми отговориш така?

- Синият синигер!

Лисицата не рече нищо, ядоса се и се изгуби в гората. И ето неочаквано срещна синия синигер край речния бряг.

- Добър ден, хубавецо! За един час ти прелиташ толкова път, колкото аз извървявам за един месец! Но кажи ми искрено, къде си криеш главата, когато задуха вятъра от дясната ти страна?

- На лявата страна - отговорил спокойно синигерът.

- Ами когато задуха отляво?

- Премествам я на дясната си страна.

- А когато задуха изведнъж отляво и отдясно?

- Скривам я под крилата си.

- Умна птица си ти! - зацъкала лисицата. - Много бих искала да видя как си криеш главичката. Моля те, покажи ми!

Синигерът скрил главата си между двете крила, лисицата се хвърлила отгоре му и го сграбчила със зъбите си.

- Виждаш ли, глупако, по-добре да пазиш своите съвети за себе си.

И после го изяла.