Олег Шестински

превод: Димитър Пантелеев

Дъждът мой роден, едър
над севера роден,
дойде при мен в Несебър
с настъпващия ден.

Навъсен, недоволен,
стоя до късен мрак,
стоя като край болен
пред моя къщен праг.

А после проговори:
„В Русия цъфна лена.
Една девойка с горест
те чака нощ и ден.

И няма аз да крия -
днес груб ще бъда с теб:
ще тръгнем двама ние
към родната ни степ.”

„Но тук е мойта мила!” -
отвърнах на дъжда…
В миг град със страшна сила
се спусна над града.

Така със него споря
аз вече трети ден.
Вън като призрак горък
стои дъждът студен.