Димитър Пантелеев

Аз имам силна памет, крепко здраве,
и както в свойта младост - дух крилат,
ала не помня днес - насън или наяве
попаднах в някакъв свръхземен свят.

Там липсваха словата слабост, смелост
и хоризонтът беше без предел,
безгрижието - безразсъдна цел,
а съзерцанието -сладко дело.

И аз, загубил земната си диря
и образът на смръщен, зъл човек,
забравих своя гняв и свойта лира
и името на шумния ни век.

И без да сещам горест и умора,
пристъпвах все по-весел, все по-млад.
И толкова бе странен тоя свят,
че аз забравих с него да говоря.

1982