Димитър Пантелеев

ГОЛИЯТ МЕСЕЦ

Месецът, който за един ден и за една нощ бе обиколил цялата земя и бе видял много градове и хора, облечени и в леки летни дрехи, и в топли зимни кожуси, с шапки и обувки, казал на майка си:

„Майко уший ми и на мене дрехи. Виж, всички хора на земята са облечени и обути. Само аз се скитам из небесните простори гол и бос.”

„Мили синко, отвърнала майка му, такава дреха, каквато носят хората на земята, не мога да ти ушия. Ти един път си кръгъл и пълен, други път си светъл наполовина, а трети път си тънък като сърп. Затова не мога да ти взема мярка за никаква дреха.”

Месецът заплакал и се скрил в черните облаци, от които през много дни на годината не желае да излезе.

——————————

ЖАЛБАТА НА МАЛКАТА СОВА

Малката квартална сова и врабецът живееха в широка хралупа на стар дъб, надвесен над улицата.

А улицата бе пълна с деца: те отиваха сутрин на училище, а следобяд играеха и шумяха.

„Завиждам на децата, които ходят на училище. Те могат да четат и пишат”, каза една вечер совата на задрямалия врабец.
„А ти защо не се научиш да четеш и да пишеш?”, попита я сънливият врабец.
„Не мога, отвърна му тя, нощем е тъмно, а през деня нищо не виждам.”

И може би затова нощем малката квартална сова, а и всички сови плачат.

——————————

ПЕПЕРУДА И ГЪСЕНИЦА

Дяволската пеперуда сви големите си крила, напръскани с черни, бели и сини капки, и кацна върху един разтворен жълт цвят. И току-що се канеше да спусне тънкото си хоботче в медената чашка на цвета, съгледа едра зелена гъсеница, която се бе излегнала върху широк лист.

„Махай се от очите ми, проклета гъсеницо. Като те гледам такава грозна и тлъста, отщява ми се да изпия капка сладък сок, който ме прави красива, дава ми сила да летя в простора и да посрещам с радост слънцето.”

Гъсеницата леко вдигна глава и мъдро и спокойно й отговори:

„Много си глупава, сестро. Гордей се с красотата си, но не забравяй, че и ти доскоро бе обикновена зелена гъсеница като мене. И твоите деца ще бъдат гъсеници. Затова не ме унижавай, а лети и се радвай на живота, който за нас, пеперудите, е много кратък.”

Дяволската пеперуда се изплаши от мъдрите думи на свойта посестрима - гъсеницата, - трепна с крила и полетя над полето.

От тоя ден тя не се появи в нашия край.