Анатолий Поперечни

превод: Димитър Пантелеев

На Христо Ботев

Планини и планински простори,
за радост,
за горест
днес при вас ме доведе
земята, съдбата.
Планини, осенени, осенени със слава
и обвити със тънък воал,
не по тези ли стръмни пътеки
Христо Ботев безумно вървял?
Само пътя на свободата
той е търсил с пламенна гръд,
но намерил геройската смърт.
Вихрен кон бие с твърдо копито
мълчаливите черни скали.
Само гордите сиви орли
знаят где е сърцето метежно
зарито.

На забравата не е подвластен,
страшно чужд му е всеки покой
и стихът му е вечно прекрасен,
както бил във живота прекрасен
сам той.

И заглъхва в миг ехото,
и в планината
някой бодро и дръзко върви,
и загледан в просторите, пее
и подпира небето с плещи…

Ботев пееше мощно и смело
и в живота си бе несломим;
и белеят скалите от мълнии
като гордото негово чело.