Димитър Пантелеев

МИШЛЕТО-ЧИТАТЕЛ

На пръсти стъпвайте, без шум и песни -
едно мишле гризе стар, мазен вестник.

Не е грамотно то, но много лесно
изгриза първо всичко интересно:

обяви за сланина и сладкиши,
за гибелта на враговете миши

и за летежа в Космоса с ракета
на седем бели опитни мишлета.

Ала защо се дави и се мръщи?
Не може запетайки да преглъща?

ТАВАНСКАТА СТАЯ

Тя е висока таванска стая
в голяма къща накрай града.
От нея се вижда само безкрая
и само една вечерна звезда.

В нея има столове, маса
и много широк дървен креват.
На него в нощен сън се унасяме
със моя малък и весел брат.

А той спи и нищо не чува
от чудни детски сънища пленен.

И знаете ли какво сънува?
Как да порасне голям като мен.

ПРИКАЗКА ЗА ВЕЛИКАНА

В една страна зад синия океан
живял един великан.
От една стара приказка зная,
че той доливал сутрин в чая
три реки, две езера и едно море
от жажда да не умре.

За да бъдела вкусна неговата храна,
слагал захар цяла планина,
изстисквал два милиона
лимони
и струпвал хляб - сладък и мек, -
който ти и аз бихме яли цял век.

И великанът ял и пил
и накрая сам се удивил,
че закуската му била слаба:
не му достигнал нито хляба,
нито чая.
От приказката само това зная.

ЗИМЕН ГОСТ

Когато декември
пристига у нас
и шари стъклата
със скреж и със мраз,

знам, някой ще каже:

„Това е столетница,
грозна и зла,
да дремне до пролет
у нас е дошла.”

А друг пък ще каже:

„Това е луд старец,
залутан в нощта.
Той чука и проси
пред всяка врата.”

А трети ще каже:

„Това е виелица
с ледни крила,
заплела в косите си
дим и мъгла”

А аз ще им кажа:

„Това е декември,
разчорлен, крилат,
със ските си литнал
из белия свят.”