Димитър Пантелеев

Из „Гостът с червения нос” (1979)

ГАТАНКИ

В памет на Асен Разцветников -
майстора на българската гатанка

ЖЕЛЕЗНИЯТ ДОКЕР

Аз съм изкован от твърда стомана
и работя в пристана непрестанно,

макар че бавно и тромаво ходя.
Влизам в утробата на парахода,

вадя варели, машини и руда,
с гърмът си заспали моряци будя.

Изправя ли се - моя клюн се дига
по-високо от всяка чучулига.
/пристанищният кран/

ДВЕ ПРОЗОРЧЕТА

Две прозорчета прекрасни,
светлосини, чисти, ясни,
щом дочуят в тежък сън
уличния весел звън,
бързо, леко се отварят
и веднага заговарят
със зелените полета,
с двете рошави козлета,
с кончетата на млекаря
и със сладката попара.
/Очите/

ЗМЕЯТ В ЖИТАТА

Като змей пълзи в житата
в летен пек и в летен вятър,
работи за сто жетвари,
златно жито сам товари,
с майсторски ръце отсява
къклица и ситна плява
и на нивата безкрайна
сам разкрива свойта тайна.
Кой е той? Кажи!…
/Комбайнът/

НЕВИДИМИЯТ ВЕЛИКАН

Той няма уста, а говори,
той няма ръце, а люлее
дървета, стрехи и стобори,
през зимата стене и пее,
напролет събужда гората,
през лятото шушне в житата,
над ширни морета минава
и сух, ненамокрен остава,
над пропасти тъмни се рее,
не пада и вечно живее.
/Вятърът/

АТЛЕТИЧЕСКА ГАТАНКА

Те са млади и силни,
и всеки ги помни.
Тяхната бързина се мери
с метър и часовник.
С тях си служат Диана,
Брумел и Гунди.
Те пробягват 100 метра
за десет секунди.
И тичат по-бързо
От Кумчо и Лиса.
По-бърза от тях е само
човешката мисъл.
/Краката/

ГОСТЪТ ОТ АФРИКА

В София не съм бездомен,
но съм слаб и доста скромен:
в дни, когато е студено,
сам изяждам купа сено,
стопли ли се - двайсет кофи
круши, дини и картофи.
Днес едва тежа два тона,
малка тежина за….
/слона/

ПЪРВЕНЕЦ
НА ВИСОК СКОК

Дългокрак, зелен и смел,
аз летя от цел на цел,
тромаво, със тежка гръд,
но затуй пък имам скок
шеметен, красив, висок -
с него ставам всеки път
в скоковете първенец.
Аз съм полски…
/скакалец/

ЛЮБИМКАТА НА СТАДИОНА

Мойта глава на целия свят е позната,
тя се търкаля във слънце, във дъжд и във сняг.
Когато след удар простреля вратата,
сто хиляди зрители дига на крак.
/Футболната топка/

СТОМАНЕНИЯТ РАБОТНИК

Мойта глава е от твърда стомана,
а мойта десница - от жилав бук,
в завода пея, звъня непрестанно
и работя, както не работи друг.
Вие навярно сте чували моя звук -
знаете ли как се казвам?…
/Чук/

ВЪЛШЕБНОТО ЧОВЕЧЕ

Пред него се отварят
врати, кутии, палати,
москвичи и фиати,
и разни вещи стари,
но от една неделя,
дъждовна и безкрайна,
живея във тревога:
без него аз не мога,
не мога да узная
каква проклета тайна
от мене крие скрина
във бабината стая.
/Ключът/

ЧЕРВЕНИЯТ СЛАДКОДУМЕЦ

Червен сладкодумец зад бяла ограда,
ту нежен, ту весел, ту остър като брадва.
На него всеки, всеки човек се радва.
Но най-често от него се страда.
/Езикът/

РАБОТЛИВАТА КАТЕРИНА

Аз съм бяла и кафява
и на селото ни слава.
С пръст ме сочат,ето мина:
„Туй е наша Катерина -
от домашна харна раса.”
Пет години без умора
работя за всички хора,
давам сила на децата,
а на старците - закваса.
Аз съм бяла и кафява.
Аз съм дойна. Аз съм…
/крава/

БЪРЗОХОДЕЦЪТ

Той е създаден от добри, работни хора
и сам сече със твърдата си гръд простора.

Той не яде трева, ни сено, ни пшеница,
но е по-бърз от коня и от всяка птица.

Снагата му е бяла, черна, синя, жълта
и вместо хладен въздух - километри гълта.

Единствен му съперничи във равнината
не влакът, а стихийния тракийски вятър.
/Автомобилът/

НЕВЯРНАТА ХУБАВИЦА

Тя във морската вода се ражда,
и под огненото слънце расте
чиста, белоснежна като дете,
но близнеш ли я - умираш от жажда.
/Солта/

УДАВНИЦАТА

На всички ви мойта съдба е позната:
пристигнем ли - първа докосвам водата,
а тръгнем ли - някой с верига железна
във миг ме изважда от морската бездна.
/Котвата/

ПРИЯТЕЛЯТ НА ВОДАТА

Четвъртит е, тлъст и ароматен,
има цвят и изглед най-приятен,
как обича мивката, чешмата,
бистрата водица на реката,
блесналата бяла вана,
цялата потънала във пяна,
но при всеки допир със водата
той така се плъзга и се мята,
че във свойта тъмна, тясна къща
всеки път по-малък се завраща.
/Сапунът/

ДЪЩЕРЯТА НА ОБЛАКА

Макар и твърде много дребна,
тя на земята е потребна.

На всеки корен, на всеки корен,
дори на всеки пътник морен.

Тя утолява всяка жажда,
помага всичко да се ражда

и всичко да цъфти и зрее.
За нея в песните се пее,

дори и мойта стара шапка
възпява падащата….
/дъждовна капка /

БАБИЧКАТА
С НАЙ-МАЛКИЯ ДОМ

Не я мъчат жилищни въпроси -
своя дом на свойте плещи носи.
Той като железен щит я брани,
в него тя нощува и се храни,
а във хладното дъждовно време
не работи, а спокойно дреме
не защото няма тънка хурка,
а защото се нарича…
/костенурка/

ЧЕРНОТО ЧУДОВИЩЕ

Той има черен чипоносен лик
и шест крачища без копита.
Рогат е, ала не е бик
и никога без цел не скита -
във въздуха бръмчи като мотор,
а на земята дири овча тор.
/Бръмбарът/

КРЪГЛАТА РОЖБА
НА ЛЯТОТО

Кръгла, едра, с твърда кожа,
скрила в пазви сто дечица,
страшно ненавижда ножа.
Преди час бе в магазина,
а сега лежи в торбата
на добрата
стрина Гина.
Не е цвете, не е птица,
а какво е?….
/Любеница/

ОПАСНИТЕ СЕСТРИЧКИ

Петдесет сестрички
с розови главички
в малка тъмна стая.
С тях не си играя.
Заради тях насмалко
миналата зима
нямаше да имам
чанта и писалка,
топли зимни дрехи
и чувал орехи.
/Кибритените клечки/

ВЕСЕЛАТА ДЕБЕЛАНА

От силния дъжд се огъват житата,
във страх и тревога притихна гората,
тревата трепере разчорлена, боса,
замлъква безгрижната песен на коса,
а аз се пробуждам, лудувам и пея,
раста и напук на дъжда - дебелея.
/Реката/