Димитър Пантелеев

КАТЕРИЧКА

Гората, моя гора любима,
бял гост си има - люта зима.

Под нейното студено покривало
тревички и мушички са заспали.

Една-едничка, гладна и изпита,
измръзналата катеричка скита.

От клон на клон през боровете тича,
в хралупи заледени тя наднича,

с крачетата си снежни преспи рови,
шишарки търси, лешници сурови.

А надвечер, когато писне вятър
и плъзне леден мрак в гората,

на някой клон дебел се свива,
с опашката си топла се завива,

унася се, трепери и сънува,
че пак потоци горски чува,

че лешниците сладки са узрели,
че пак шишарките са наедрели.

Гората, моя гора любима,
зла мащеха е всяка люта зима.

СТОЛЕТНИЯТ БУК ГОВОРИ

Аз съм столетен, едър бук.
Кълвачът с тежкия си чук
изчука дупка в мойта гръд
и отлетя. Добър му път!
А във гората - пустота,
без ясна нощ и слънчев ден.
И няма вече ни листа,
ни злак зелен.

Но падне ли над мене сняг,
аз знам - ще спре на моя праг
един познат и верен гост -
зеленият и весел дрозд.
И пак във ранната мъгла
ще чуя плясък на крила
и остър весел птичи звън
ще люшне моя зимен сън.
А някой млад априлски ден
ще спре под мене уморен
дърваря с брадва и със чук
и ще рече: „И аз съм тук,
приятелю, столетен бук.”

БРЕЗИЧКАТА

На рида сама-самичка
расне мъничка брезичка.

Стройна, тънка, белоствола,
тя посрещна първа пролет.

Косът песнички й пее,
а южнякът я люлее

и със топлите си длани
гали голите й грани.

Със мотика и лопата
често ходя при брезата,

рохка пръст и тор й слагам,
чистя тръни и бодили,

за да смучи земна влага,
да набира сок и сили.

Как очаквам да порасне
едра, стройна и прекрасна

хубавата ми сестричка -
белостволата брезичка.

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД

Обичам да стоя на двора,
когато денем изведнъж
над мене загърми простора
и плисне топъл, едър дъжд.

Унесен, слушам как земята
попива ведрата вода,
как пролетният весел вятър
шуми във младите листа.

И аз си мисля: утре рано
небето ще се проясни
и пак отново ще настанат
спокойни, топли, ясни дни.

Полета и нивя безбрежни
ще заблестят в зеленина,
от витошките преспи снежни
ще лъхне хлад и ведрина.

Ще стане рано тракториста,
ще хвърли взор нашир и длъж
и ще погали с радост чиста
високата зелена ръж.

Обичам да стоя на двора,
когато рукне изведнъж
над нашата земя просторна
обилен, топъл, едър дъжд.