КАРТА
превод: Димитър Пантелеев
КАРТА
Чия е Индия? И на кого - Багдад?
Кой сее смърт и беси в Техеран?
Кой бди сега над лудия Балкан
и кой ще влезе утре в Цариград?
Седи над картата спокоен дипломат:
товари носят всички океани,
съкровища се трупат завладяни -
чия ще бъде тая благодат?
И аз разглеждах тая карта неведнъж:
о, роден край, ти скъпа наша пръст!
Когато други грабят днес нашир и длъж,
ще бъдеш ли ти, роде мой, все твърд!
Дали ще бъда с вас, до топлата ви гръд,
Целовец, Марибор, Горица, Тръст?
ВОДОПАД
Между скали и мъх,
във пяна, с леден дъх,
водата пада, пада, пада.
Слънцето ярка дъга там разстла,
птица проряза водата с крила,
накит елмазен повлече.
Тука дойдох по пътеки далечни,
през стръмнини и шумаци без път,
с мойта девойка, любима и млада.
Ние стоим и мълчим оковани
в белия бисерен кръг,
а непрестанно
водата пада, пада, пада.
Тихо вечерта
над запустялото езеро слиза.
Нашите мисли преплетени
литват към Бога сега.
Щом си положи главата до мене:
„Там,
между скали и мъх,
във пяна, с леден дъх,
водата пада, пада, пада…”
Три светлини във нощта
мрачни, на стража стоят.
Топла, до своя мъж кротко лежи,
в сън го прегръща с ръце,
в сън се събужда внезапно:
„Ой, там
водата пада, пада, пада!”
Колко години? Вървели незнайни
братя, сестри под тоз небосвод,
техните къщи са пълни със тайни,
тих и незнаен е техният род;
ала дали се пробуждат и те,
когато там
между скали и мъх,
във пяна, с леден дъх,
водата пада, пада, пада?…
сп. „Изкуство и критика”, бр. 2, 1938 г.
