КУКУРЯК
КУКУРЯК
Росен китен кукуряк
с накривен зелен калпак,
много рано те изпрати
баба Марта на земята.
Виж, полетата са голи,
грозни сивите тополи -
що ще правиш ти сега
в тая пуста пустота?
Да помолим пролетта,
майката на вси цветя,
още утре да извика
срамежливата иглика,
да си заедно растете
със това красиво цвете,
да не сещате неволи
сред полетата ни голи.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 6, 1931-1932 г.
ПЕСЕНТА НА ИЗВОРЧЕТО
Отдавна, преди пет години,
излязох тук на светлина -
над мен са небесата сини,
пред мен е тиха долина.
Водата ми е чиста, пивка,
а лете - студна като лед,
при мене спират за почивка
кервани, пътници отвред.
За мен са близки всички хора
и тук, сред тоя чуден кът,
аз давам бодрост и отмора
на тялото и на духът.
И ако някой ден ви падне
да минете край мен, деца,
когато всички вий сте жадни -
ще видите как тук живея:
от чучура ще ви попея,
ще ви почерпя със вода
и вярвам - даже във града
ще си припомняте за нея.
——————————
в. „Поточе”, бр. 1, 1933-1934 г.
ДВЕ СИРАЧЕТА
На ъгъла до старата аптека
облечено във дрипа мръсна, лека,
стои измръзнало от студ и плаче
бездомно, изоставено сираче.
Край него бързо отминават хора
след тежка работна умора.
В часа, когато вечерта приижда,
тук никой никого не вижда.
Загледано във топлата аптека,
по устните му цъфва радост лека:
то вижда свойта майка стара,
огнището и сладката попара.
А до детето - как се случи -
бе спряло гладно, мръсно куче.
И в тъмнината заедно закрачиха
дете и куче - две сирачета.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 4, 1934-1935 г.
РОДНОТО ЗНАМЕ
Бяло, зелено, червено -
знаме на моя народ!
Вей се под божия свод
волно, широко развяно.
В дни на несретни победи,
в дни на жестоко тегло -
никога ти не наведе
своето гордо чело.
Всякога стройно, немирно,
цяло във плам, светлина
пазеше - страж и закрилник -
нашата родна земя!
Бяло, зелено, червено,
вей се под божия свод,
знаме любимо, свещено,
вяра на моя народ.
——————————
сп. „Орле”, кн. 4, 1941-1942 г.
ИСУСОВАТА МАЙКА
Във ъгълчето, над кревата,
от стария наш иконостас,
Иисусовата майка свята
денем и нощем бди над нас.
Тя ни дарява здраве, сила,
смиреност, кротост, доброта,
от злото черно ни закриля -
а в зло потънал е света.
Най-чиста радост ний изпитваме,
щом всяка привечер със глас
шептиме Божята молитва
пред стария иконостас.
——————————
в. „Славейче”, бр. 7, 1942 г.
