Михай Томпа

превод: Димитър Пантелеев

На сухия клон със смълчана уста
вий дълго стоите от мъка сломени.
Дали си припомняте днес песента,
която научихте нявга от мене?
Любимата, бодра и весела песен
отново не стопли ли ваште сърца,
то вие запейте печално, унесено,
но само запейте, деца!

Бе буря… И нашите мъртви поля
не ви приласкват с прохлада зелена.
И вие ще литнете с леки крила,
а аз ще остана самотна, сломена.
Вас тежък живот ви очаква в чужбина,
тук зима повява във ваште сърца
и все пак сме в нашата скъпа родина!
Но само запейте, деца!

Запейте за славните минали дни,
запейте за нашата радост крилата,
запейте със жар за онез бъднини,
когато отново ще цъфне земята!
От вашата песен зората ще светне,
полята ще цъфнат, ще цъфнат сърца
и днешната мъка ще стихне най-сетне.
Но само запейте, деца!

Тук бяха преди наште стари гнезда,
в които калихте се ловки и смели.
И днес тук се връщате с морни крила
от нашите ширни призвездни предели.
Дали тез гнезда, що вихрушка събори
ще свиете пак със горещи сърца,
или ще потърсите нови простори?
Но само запейте, деца!