ЛЕТЕЦЪТ БЕЗ КРИЛА
Из „Гостът с червения нос” (1979)
ГАТАНКИ
ЛЕТЕЦЪТ БЕЗ КРИЛА
Той ден и нощ като река извира
от дългата циментова лула.
Лети високо, а е без крила,
чер облак е, но не оставя диря.
/Димът/
——————————
ВИЖДА СЕ, НО НЕ СЕ ЧУВА
Когато я видиш високо в простора -
не я чуваш. Угасне ли - от нейния глас
трепере в полето зеления клас
и в миг онемяват дървета и хора.
/Светкавицата/
——————————
НЕНАСИТНИЯТ ЗЛОДЕЙ
Ненаситно лапа, гълта
сухи клони, шума жълта,
стрехи, къщи и дори
цели ниви и гори.
Ала пийне ли вода
от реката край града,
в миг проклетникът умира.
И в светът настава мира.
/Огънят/
——————————
СУТРИН Е МНОГО СЛАДКА
Тя се прави пролет, лете, есен, зиме
и се слави с чуден аромат и име.
Как клокочи във гърнето като жива,
как с парата си мами и опива.
Поизстине ли - тя става бяла, гладка
и, да си призная - сутрин много сладка.
Никой като мойта стара баба Мара
не вари такава българска…
/попара/
——————————
НОЩНИЯТ ВЪЛШЕБНИК
Откъде той пристига - не зная,
но влиза безшумно в мойта стая,
повежда ме в някакъв приказен свят,
в някаква земя далечна и чужда,
без да ме събужда,
без да ме дига от моя креват.
/Сънят/
——————————
ГОРСКИЯТ ШИВАЧ
Под столетните рилски ели
той живее като мъдрец.
На гърба си има много игли,
а в торбата - ни педя конец.
/Таралежът/
——————————
ЧЕРНОМОРСКАТА
МЕТАЛНА ПТИЦА
Не е параход и не е лодка,
вечер не излиза на разходка,
а лети като сребриста птица
от Бургас до Варна и до Ница,
гони се из далнините сини
с чайките и бързите делфини.
Аз я гледам от възторг обзета
и се питам: как се казва тя?
/„Комета”/
——————————
ПОМАГАЧКАТА НА КАТЕРАЧА
И бос, и с обувки, със риза, без риза
по нея се качвам на младата слива
и смело от старата ябълка слизам.
Ако бе по-здрава и малко по-тясна,
и малко по-дълга, по нея най-лесно
бих стигнал до всяко прозорче небесно,
дори бих докоснал зорницата ясна.
/Стълбата/
——————————
МАЛКИЯТ БЪРБОРКО
Той прилича на малка сребърна топка,
с каквато си играят децата,
мълком лежи върху шкафа
или безгрижно виси на стената,
няма крака, а върви денонощно,
няма глас, но никога не забравя
да каже доста мощно
кога се ляга, кога се става,
кога баба Мара
е сварила утринната попара.
/Часовникът/
——————————
МЪЛЧАЛИВИЯТ ПЪТНИК
Има глава, но без шия се ражда,
има очи, но без вежди са те
/в морските бездни с тях всичко чете/,
има уста, но мълчи, не обажда
сеща ли жажда, умора и глад,
знае ли нещо за нашия свят?
Нищо не работи, нищо не чува,
няма крака, а далече пътува.
/Рибата/
——————————
ГОСТЪТ С ЧЕРВЕНИЯ НОС
Във земята - червения нос,
над земята - зелената опашка.
Зиме той е най-любимия гост
на нашата готвачка Сашка.
/Морковът/
——————————
ВЕЛИКАНЪТ С ТРИТЕ ОЧИ
На всеки кръстопът, във всеки град
един великан със три очи -
червено, жълто и зелено -
посреща ни и ни изпраща.
Слушаме ли го - мълчи,
грешим ли - за яката ни хваща,
връща ни назад
и ни се кара.
Това са очите на…
/светофара/
——————————
МЪЛЧАЛИВАТА СПЪТНИЦА
Тя нито се ражда, нито умира,
по пътищата не оставя диря,
леко пълзи по стени и дървета,
не се бои от месеца светъл,
не говори, не плаче, не вие
и винаги зад нашия гръб се крие.
/Сянката/
——————————
МАЛКАТА КЪЩОВНИЦА
В пролетни и летни дни не спи, не дреме,
за игри и за разходки няма време.
Към полето верен път намира,
весело при всеки храст и цвят се спира,
нещо им шепти и им разказва,
после влиза в тясната им пазва
и се връща в своя малък дом честита
да умеси за децата сладка пита.
/Пчелата/
——————————
МАЙКАТА, КОЯТО НЕ СТАРЕЕ
Тя е майка къщовна и добра -
има една дъщеря
и единайсет сина.
Всеки от тях идва на земята
пролетес, лете, есен и зиме,
и има рождена дата
и име.
Напролет тя сее, наесен прибира,
а през зимата пие медовина.
Не старее, не умира
и винаги се нарича нова…
/година/
——————————
СТАРИЯТ СТРАЖ
Облякъл ново, зелено рухо,
във дъжд и вятър, в слънце и мрак
стои на стража в полето глухо
двеста години на един крак.
/Дъбът/
——————————
ПРИКАЗНАТА КЪЩА
Заключената къща с единствен прозорец,
без весели птици и работни хора,
но светне ли къщата - мигом във нея
и птици, и хора говорят и пеят.
/Радиото/
——————————
КОВАРНОТО СТЪКЛО
Преди да бе погледнал във стъклото,
във стаята бе сам-самичък Тото,
но щом погледна - грозен страх го хвана:
пред него втори Тото бе застанал,
с изплашено лице, от вар по-бяло.
Той бе забравил, че стоеше,
пред маминото…….
/огледало/
——————————
ВСЕКИ ОТ НАС ГО ИМА
Не ни е даден за шега и за забава -
един краси, а други загрозява.
На всяко живо същество той трябва,
тъй както трябва въздуха и хляба.
Затуй ний с чиста кърпичка го чистим
и в зимни дни, и в летни дни златисти,
за да не ни души, когато спиме
или когато легнем болни зиме.
Със него помирисваме ний двама
какво е сготвила за обед мама.
/Носът/
——————————
ПРИЯТЕЛЯТ НА ПИОНЕРИТЕ
Тук всеки ден от него има нужда,
тук всеки ден в едно и също време
две палки бият неговото теме
и от дълбока дрямка го събуждат.
А той, пристигнал тук със първа смяна,
изпраща поздрави на небосклона
и бодро води нашата колона
на сбор или на поход във Балкана.
/Барабанът/
——————————
УТРИНЕН ГОСТ
То живее в небесните простори
и щом сутрин очите си отвори -
златно, засмяно политва в безкрая
и първо наднича в моята стая.
/Слънцето/
——————————
ЛЕКОКРИЛИЯТ
Сега съм тук, а подир миг - хей там,
където бавно гасне кръгозора.
На плещите си нося много хора
и свързвам София със Виетнам.
Движението е за мен живот
и радост за снагата ми сребриста.
Мой дом е всяка земна писта,
а мое царство - слънчевия свод.
/Самолетът/
——————————
НАЙ-ЛЕКИЯТ ЛЕТЕЦ
Кръгъл, прозрачен, безплътен,
грабнат от вятър попътен,
литна в небесната бездна,
не падна, но все пак изчезна.
/Сапуненият мехур/
——————————
ПРОСТОТО ЧУДО
Такова чудо не се е видяло:
от две части ставах едно цяло,
а то без милост реже на две
коси и бради, листа, платове.
/Ножицата/
——————————
ЛАМЯТА БЕЗ СТОМАХ
Тя във небесните бездни се ражда
и със огромни, студени крила
ръси над хората чист воден прах.
Падне ли долу - всичко изяжда -
ниви, ливади, градове и села,
а, проклетницата, няма стомах.
/Мъглата/
——————————
БЪРЗОХОДНО,
НО НЕПОДВИЖНО
То е без форма, без дъх и без род,
най-бързоходно, но неподвижно.
Денем и нощем, зиме и лете
то отброява без шум часовете
на нашия земен човешки живот.
/Времето/
——————————
ЧЕРНИЯТ КОТЕЛ
Във глухата горска дъбрава
между две вековни липи,
без огнище и без жарава
един червен котел кипи,
кипи, но не прекипява.
/Мравуняка/
——————————
ПОДЗЕМНАТА СИЛА
Във кой далечен век се е родила -
не зная, но е страшна сила.
И без да бъде хубава и бяла,
тя е потребна на милиони хора:
без нея не гърми мотора
на трактора и самосвала,
без нея в свойте стаи зиме
студуваме и цяла нощ шептиме
двусричното й име.
/Нафтата/
