Литературен свят

Първан Стефанов

Първан Рангелов Стефанов, български поет, драматург и преводач, е роден на 01.01.1931 г. в село Чепърлянци, Софийско. Завършва гимназия в Годеч (1948) и славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски” (1952). Учителства в Мездра (1952-1953), редактор във в. „Народна младеж” (1953-1958), списание „Младеж” (1958-1960), в Българска кинематография (1961-1964; 1971-1972), в издателство „Български писател” (1967) и „Народна младеж” (1972). Драматург на театрите във Варна (1960), Хасково (1964-1966), в театър „София” (1973-1984; 1990-1991). Публикува от 1948 г. в сп. „Пламъче”. Автор на повече от двадесет поетични книги, сред които: „Соколови пера” (1956), „Сред пробудените степи” (1957), „Песни за гнева и радостта” (1958), „Далечините обещават” (1962), „Пътуване към усмивката” (1964), „Насрещно време” (1966, 1973), „Циганско лято” (1968), „Стихове” (1969), „Ковано слънце” (1971), „Арматура за барабани” (1973), „Малки нашествия” (1978, 1983), „На глас и на ум” (1981), „Диагноза” (1982), „Премълчана любов” (1984), „Лирика” (1986), „Насрещно време и други стихотворения” (2005). Автор (в съавторство със съпругата си проф. д-р Надежда Драгова) на пиесите: „Еретици” (1968), „Между два изстрела” (1969), „На война като на война” (1972), „Светът е от майка роден” (1973), „Мечтател безумен” (1975), „Женски години”, „Столичани” и „Свободна валенция” (1981), „Има Бог Перун”, „Насред София”, „Почти идилия” (1981), „Дипломати” (1984) и др. Преводач от руски, немски, полски, сръбски език. Заслужил деятел на културата (1979). Умира на 31.12.2012 г. в София.

Публикации:

Поезия:

ОТЧУЖДАВАНЕ/ брой 52 юни 2013

КОСМОС/ брой 89 ноември 2016

ИЗ „НАСРЕЩНО ВРЕМЕ” (1966)/ брой 96 юни 2017

ИЗ „МАЛКИ НАШЕСТВИЯ” (1983)/ брой 108 юли 2018

ПРОФИЛИ/ брой 115 март 2019

СКАЗАНИЕ ЗА МОЯ ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ГОДИШЕН ДЯДО/ брой 168 май 2024

ХВЪРЧИЛО/ брой 169 юни 2024

ЕМИГРАНТИТЕ НИ/ брой 172 ноември 2024

Критика:

ПО-МЕРОДАВНАТА СКАЛА/ брой 136 март 2021