Петрус Бровка

превод: Първан Стефанов

Ще устоявам
и когато
се втурне вятър поривист;
държа Се за живота, както
за клона -
дъбовият лист.

Той в есенния студ
се мята
досущ като кован от мед
и ти се струва, че в мъглата
звъни
на бурята в ответ.

Когато зиме
небосклона
прихлупи снежните поля,
той като длан прикрива клона,
на който расна,
шумоля.

Ала когато
с лъч и тръпка
го омагьоса пролетта -
на новите листа отстъпва
и тихо пада
на пръстта.