Петър Василев

…ала историята ни не помни
така безпомощни да сме били.
Първан Стефанов

Първан ми се обади… Беше прям -
решил да съчетае повод с повод.
- Усещам - каза, - че празнуваш там
и вдигам тост за името Петрово.

И тутакси добави с топъл глас:
- Откривам те понякога - и гледам
такова явно сходство между нас,
че сякаш сме словесни братовчеди -

едни и същи болки… и вини,
приемани с охота като наши,
та белким този свят се промени…
Но той се дърпа… И ни става страшно!

Първан да ти го каже - точно той!
А бях решил да свивам вече флага -
отчаян, че перото не помага,
и закопнял за мъничко покой.

Какво ти свиване - ще бъде грях,
преди да съм изпил оная чаша -
библейската - и по наследство наша
от челните ни ратници, от тях.

Ще ни боли… И нека ни боли
при толкова безумства главоломни!
„…ала историята ни не помни
така безпомощни да сме били.”

Август 2010