КЪДЕТО БОР…
превод: Първан Стефанов
КЪДЕТО БОР…
Quo pinus i ngens albaque populus*
Хораций
Където бор и топола бяла
растат край Висла, шумят акации -
там в мен потъна, кога бях малък
стих от Хораций.
И трая, както вдън вековете,
и подир двайсет години в мене:
дивна топола стои, и свети
бор нетленен.
Стихът надживя и дома, в час труден
прекрачи смъртта и подаде рамо,
през седем реки ме преведе буден -
мен, мойта памет,
додето в латинския бор и в тая
антична топола съгледам ясно
Висла и Полша, които траят,
болят и гаснат…
————
* Където огромният бор и бялата топола…
ПОГЛЕДИ
Будни очи във леса проблясват,
сърни излизат по тия поляни,
гледат как бавно в града загасват
пожари странни.
И за почуда на звяр и птица
кладите пак се разпалват вечер -
с огън в очите сърната тича
е леса далече.
Нощем звездите в таз пепел бледа
като очи на сърни се пулят -
доде ги скрие тоз, който гледа
с пушечно дуло.
ПТИЦИТЕ НА ИЗГОРЕНА ВАРШАВА
Птици над Варшава, пламнала току-що,
пеят и летят в столетието-пустош.
Истината в човките им е пшенична сламка,
сянката им в слънцето се удължава, пламва.
Дъщерята на Варшава боса ги следи -
но не вият във косите й гнезда като преди.
Славей, възревнувал тръна в нейната пета,
пее във небето за града на любовта.
А човек със тухли на гърба си крачи
и строи града, укрит под влажните клепачи.
