Първан Стефанов

Според признанието на самия Трендафил Василев най-високата оценка за стиховете си бил получил от мен.

Ето как станало: преди много години младият Трендафил пратил цикъл от първите си стихове в младежкото списание “Пламък”, където аз съм се оказал редактор.

И зачакал със свито, почти примряло сърце отговора, който по всяка вероятност щял да бъде отрицателен, естествено.

Дошъл най-после и часът за разговор.

Измъкнал съм цикъла от една планина ръкописи и съм започнал да го прелиствам, кой знае защо, убийствено бавно.

Най-после съм рекъл: “В тия стихове, момче, има нещичко.” Едва успял да заглуши въздишката си на облекчение. Така започнало. А оттогава - повече от три десетилетия.

През тия години Трендафил Василев успя да издаде пет поетични книги. И да преиздаде няколко пъти книгата на своя живот - стихосбирката “Момино”.

Каква по-ласкава оценка за поезията му от този факт. Юбилейните дати обикновено са повод за класации: добър, много добър, отличен… За мен обаче по-меродавна оценъчна скала са имената на селищата, от които са дошли поетите.

Пожелавам всекиму от събратята да остави в поетическата ни география по едно селище. Е, малцина са онези, които ще се домогнат до една своя Копривщица или Раднево, до свой Пазарджик или Сливен.

Но е достатъчно да оставим и по едно малко селце като Момино (”Момино”). Че това селце се оказа на височко място и също можем да забележим светлинките му, без да се напрягаме.

2005 г. Заглавието е от редакцията.