Виктор Ворошилски

превод: Първан Стефанов

Тук дето седите
но не символични
а жизнени шеговити
и симпатични
влезе веднъж дивак

Влезе дивак със копие
озъби се
поглед търкулна
биволски тъжен
страшен и дъгоцветен
погледът се търкаля
паметниците блъска
под чашите ни наднича
мени се танцува
вие кръжи
додето не станеш
чест да му отдадеш
с лозунг на устните

Да признаеш дивака
да обичаш дивака
да вярваш в дивака
ние сме за дивака
капка да му долееш
със слава да я разбъркаш
лапката му да стиснеш
бретончето му да срешеш
копийцето да счупиш

Хубав грозник
сладък горилек
туй е дивак инте
лектуалис
този гладък пъпчивко
този чистичък мърльо
този бял чернокож
най-после дойде

Кой не познава
още дивака
той е наш стилен
и наш настолен
нашите почитания

Поглед търкаля
а не намира