ПОЕТЪТ ПО ВРЕМЕ НА ПИСАНЕ
превод: Първан Стефанов
ПОЕТЪТ ПО ВРЕМЕ НА ПИСАНЕ
когато пише поетът
е човек загърбил света
безпорядъка
на битието
изплувал е
излязъл е
от животинския свят
по подвижните пясъци още личат
следи от птичите му
крачета
отдалече се чуват още
викове думи
ситния смях
на жени
но няма право
да погледне
зад себе си
когато пише
поетът е беззащитен
лесно можеш да го стъписаш
да го осмееш
вържеш
и вкамениш
УДАДЕ МУ СЕ
Янек е на годинка
пълзи на четири
след няколко дни
го гледам
стои
на двете крачета
„Е - възкликвам зарадван -
отново му се удаде
тоя номер
на старото ни човечество.”
***
На съмване светлината
рисува с въглен
пръстеното лице
на мама
Тя разпалва
домашния огън
изпуква треска
на смола замирисва
огънят избуява
фучи
в прозореца виждам небето
в небето слънцето
наоколо ваште лица се редят
чертите им
няма да се повторят
1963
ГЛАС
Измъчват се осакатяват се
с мълчание и с думи
сякаш им предстои
още един живот
сякаш не са и чували
че телата им имат слабост
към смъртта
че човекът отвътре
лесно се разрушава
безмилостните към себе си
са по-уязвими
от животните и растенията
може да ги убие
дума поглед
ПРОЦЕДУРИ
Наште тела
са практични творения
имат безсмъртна душа
но
когато им се наложи
живеят щастливо и дълго
и без душа
яж
яж плодове
сирене яж
Тялото ходи на процедури
тялото процедира
така че да бъде добро
самочувствието на тялото
не се нервирай
прави разходки
движи се дишай
дълбоко
под земята няма
дълбоко дишане
И казва тялото на родителите
на тялото на детето яж
по-голямо ще станеш
по-силно ще станеш яж яж
тлъстичко хубавичко ще станеш
Милата фея на телеекрана
говори със сладка усмивка
а сега лека нощ
лека нощ господа
лека нощ деца
лека нощ
лека нощ
да е лекичка
животът е вечен
програмата трае вечно
живеем с амбицията
да слезем в земята с усмивка
както с ябълка
в зурлата
