Антони Слонимски

превод: Първан Стефанов

Критикът днес така се е увлякъл
на всяка мода да кади тамян,
че смятаме за храброст, ако някой
напише стих - римуван и разбран.

Момчетата ни тъй са вироглави,
така ги дразни искреният глас,
че всеки бърза фокуси да прави
и пише, сякаш плюе върху нас.

И бедният език се гърчи в рани,
и все плете брътвеж необясним.
А щом стихът мечтите ни не храни
и щом не носи бунт - защо творим?

Но някой, от надменност заслепен,
за простотия смята простотата
и пред читателя озадачен
изсипва като червеи словата.

Читателю, не крий от срам лице,
че не разбираш думите лъжливи.
Те няма никога да бъдат живи
и да докоснат твоето сърце.

Поете, говори със искрен глас.
Спои ги с рими, както под гранита
са свързани фитила с динамита.
И твоят стих ще бъде стих за нас.