Миртиотиса

превод: Първан Стефанов

***
Аз те любя и искам
нищо друго да няма
по-дълбоко, по-чисто,
по-голямо!

В тих копнеж пред нозете ти
е склонило челото си
многолистното цвете
на живота ми.

О, пчела медоносна,
спри и пий аромата
от листенцата росни
на душата ми!

Ето, своите пръсти
сплитам в мъничко ложе,
та косите си гъсти
да положиш.

А сърцето отрано
бие с ритъм неравен -
иска то да ти стане
възглаве!

А под твоето рамо
ще постеля снагата си,
угаси своя пламък
в туй обятие,

аз ще слушам стаена
на живота топлика
как по твоите вени
с пулса блика…

Аз те любя - не зная
друга дума в езика
по-дълбока от тая,
по-велика!