Леополд Стаф

превод: Първан Стефанов

ТЪКМО ЩЯХ СВОЯ ДЕН ДА ЗАКЛЮЧА…

Тъкмо щях своя ден да заключа
като книга, прочетена вече,
и повит в тишина да се сгуша
в съня си вечен.

Но тук, зад прозореца ми, зората -
будеща радост и страх неизвестен -
пожара си пак размята
и избухна като оркестър.

Ето го, новият ден пристига,
запял с чудесата си, нов свят настъпи.
Изведнъж на крака се вдигам
и заставам пред стръмните стълби.

МАЙКА

Майката в сумрака до прозореца
движи с краката си люлката,
в която лежи детето.

Но люлката вече я няма,
но вече го няма детето.
Изгуби се между сенките.
Майката в мрака седи самичка
и спомена с крак люлее.

ALEA IACTA EST*

Захвърлени кости,
кожа и кости,
прекрачвам през себе си.
Зад гърба ми е миналото:
камбана без глас.
Пред мен е градина:
дъхът е смъртта на цветята.

————

* Жребият е хвърлен.

СПОКОЙНИ МИСЛИ…

Спокойни мисли и чело ведро
имам за празник, за делник също.
- А как живееш, когато вредом
край теб неправда света обгръща?

- Когато в мрака край мен лудеят
сърца престъпни, души разблудни,
от злост запявам, от гняв се смея.
Така е леко. Така е трудно.

БРЕМЕ

Имах плетен кош,
с плодове исках да го напълня,
та за зимата да ги скътам -
или хляба си в него да пазя.

През нощта някой камъни в коша ми сложи.
Тежки и твърди -
те няма никому да послужат,
само ще ме изгърбят.

Но аз ще нарамя коша,
тия камъни ще нарамя
и ще ги нося до края -
чак дотам.