Десанка Максимович

превод: Първан Стефанов

БОЯЗЪН

Не, не приближавай! Искам с обич плаха
отдалеч да срещам твоите очи.
Щастието радва, докато се чака,
докато е само намек. И мълчи.

Не, не приближавай! В мъката, в страха си
повече наслада ще откриеш ти.
Всичко е по-скъпо, докато се търси
и едва подсказва своите черти.

Не, не приближавай! За какво ни трябва?
Само отдалече всичко е в лъчи.
Само отдалече всичко с чар ни грабва.
Не, не идвай с тия тъй добри очи.

ПРЕЛЕТНИ ПТИЦИ

През нощта, през дъждовните пръски,
тъжен грак
по небесните друми.
Като гледам след дивите гъски,
все ми идват невесели думи:
те отнасят към лятото идно
на крилете си бели в безкрая
от душата ми нещо свидно,
но какво
и къде - не зная.

ЗА ЗНАТНИТЕ

Търся милост, царю Душане,
за ония, които имат покани
за всички шествия и трибуни;
за хората, дето във влака,
на трапезата,
в храма
и в рая
номерирано място ги чака
и за гроба си приживе мястото знаят;
за които през всякакви пълноводия
има бродове
и котва за всяко пристанище,
на които по право им е присъдено
цялото ангелско милосърдие.
Милост, понеже ги чака мъка,
когато в голямата тъмнина,
където всичко ще се обърка,
не напипат някакво копче,
с което за помощ да позвънят,
и никой от тях не намери
път и брод
нито обратно към царските двери,
нито нагоре към обещания
звезден свод.