Анатол Стерн

превод: Първан Стефанов

Мина паяче -
омота ми краката.
Мина дяволът -
насипа ми злато.
Мина приятел -
Юда, с нож ме наръга!
Мина момиче -
със смях ми показа кълка.
Мина носач с въже -
показа ми огледало.
Мина градът, затътнал,
миришещ на разцъфтяло.
Минаха картоиграчи
с миловидни лица.
Играха ме и ме цакаха,
за карта ме вземаха, спореха.
Мина мама,
над мен заплака.
И остави
вратата отворена…