Йежи Лау

превод: Първан Стефанов

ВАРШАВСКА ГУЕРНИКА

Пабло Пикасо,
картината е болка,
съвест на очите.
Натрошена книга
от бетон.
В квартала Старе място -
слънце. Кактуси от разрушения -
едничката варшавска готика.

По пустите развалини
минава
сянката на инвалид.
Почуква с патерици
и отмерва
пулса на земята.

Реброто на съборения мост
кърви.
Мазовше. Пясък.
Висла във легло от пепелища.
На тротоара -
плитка непогребана.
И нищо друго.

Небесното платно е опнато.
Виси раздран
ръкавът на фенера.
Осиротели думи
скитат из руините,
където нощем
охлювът на месеца пълзи.
Капят восъчните свещи
на звездите.
Живите си търсят
място на земята.

ПЛОДОВЕ

Лицето ни несетно се покрива
с кора, върху която времето
дълбоки бръчки сплита.
А в своята сърцевина
дървото на живота скрито
втвърдява чувства, грижи и дела.
Когато някоя спокойна есен
опадаме самотни от дърветата,
подобно плодове в градината,
ний не желаем вече нищо,
дори не помним топлината
на собствените си тела.
Широко са отворени очите ни,
те нямат клепки,
те не знаят сън -
когато дойде времето
на мъдростта горчива -
на падналите по земята плодове.