Първан Стефанов

И аз изпуснах някога хвърчило.
Не издържа кълчищният конец.
То трепна, нови небеса открило,
и сигурно пътува и до днес.

Мете с опашка Кумовата слама.
Орли и приказки под него спят.
И как съм благодарен, че го няма,
че още, още, още е на път!

Защото, съгласете се -
едва ли
земята поносима би била,
ако в нозете ни се биха сбрали
раздрани всички детски хвърчила.