Юзеф Чехович

превод: Първан Стефанов

НА СЕЛО

Сеното мирише на сън
миришеше в нашите сънища преди години
селското пладне от снопите свети странно
слънцето звъни в реката с грейнали ламарини
живот - полета - златотъкани

Вечер по мостчето под небето
през вечерта и вечерната служба
млечните крави се връщат в оборите дето
преживят над яслите пълни със сумрак

Нощем под раменете на кръстовете крайпътни
звездната прахан се сипе глухо
мъглите седят пред вратата в моравата
кълбета от белия пух
на глухарчета

Месецът сребърни кърпи пере над тях
чуруликат в купните щурчета
и никак не ги е страх

Та нали сеното мирише на сън
коледарската песничка скрита в него
детски бузи до мене притулва леко
и ме пази от злото навън

ОБЛАЦИ

на утрото пастирско приятели небесни
и бял венец над село над къщите от глина
млъкни небе сълзящо спри сините си песни
та облаците тихо или в галоп да минат
иззад елите нейде изтласкани се водят
от тях катурнат борът в ждрелото ще пропадне
и сякаш в барабана на връщаща се рота
барабанят и бързат скорушови и хладни
бял лопуш ли по свода на Дунав се поклаща
поглъщат се дробят се растат и се застигат
те камъни без тежест от светлокрили краища
или кълба от прах от невидима талига
съзреш ли ги отгоре пред теб е сякаш нива
светът със бели дупки на книга е нанесен
очите търсят място където път извива
не щат петна да гледат ни слепота ни плесен

път има под небето където виснат ниско
облаци облаци облаци по пътя върви старица
носи вързопче с отрудена тъмна ръка

ЗА МАМА

дъгата отразена в огледалото отскочи върху скрина
и извади наяве звъна на часовника озарен
месец май зачирика с бухналата градина
в прозореца който дели одаята от майския ден

тъмни и тихи ръцете на мама все шетат нещо
пречупват дъгата разискрила цветна пяна
над масата потъмняват по-тихо и по-горещо
въпреки бръчките въпреки тъжния шепот на неизречената
закана

лежа и те гледам през клепките на тревите раздвижени леко
мамо над мен плачат сивите ти очи може би ветровете
тук на отвъдния бряг макар и далеко
аз съм твойто последно цвете

за сина си тъй малко знаеш поела сред свещите права
само туй че думи за рими ловя
и че не мога да забравя
пламъците на дима

ти си сред хората както никой друг
да говорим да тръпнем пред безсилното слово
та хубаво усмихната и млада да се върнеш тук
отново