Анжей Бурса

превод: Първан Стефанов

Пошепнах. И шавна главата едра.
Жалко, докарахме я дотам,
мили мой, че по липса на средства
ще трябва да те продам.

След твоите остри уши вече няма да мога
през горите да тичам, задъхан цял.
Гори, пущинаци, сбогом!
Остава ми парка „Йордан” - пълен с кал.

Ах, как скачаш, изопнал се като прашка,
как припикаваш, тържествено вдигнал крак,
и вятъра плашиш с вирнатата си опашка…
Но мизерия, няма как.

Пък се знае, че ти консумираш много.
А мойте грошове - едва за хляба.
Впрочем вкъщи създаваш и други тревоги:
четирма пощаджии ухапа.

Но ела. Откъде просветна
тоя поглед и вълчия блясък в него!
Ако можеха мойте приятели толкова интелигентно
да мълчат - ще ми бъде къде по-леко.

Вече лягай. Не бива да плачем. Всеки
се е мъчил в живота. И не веднъж.
Влюбен бях в неоткритите ни пътеки
и в твойта разрошена козина с мирис на дъжд.