Михаил Светлов

превод: Първан Стефанов

***
На разсъмване ми е трудно
да се върна на тоя свят…
Как е хубаво, че се трудят
хора, дето ме имат за брат.

Пак вървя към зората, насреща
добросъвестните лъчи
пак огряват, не тъй горещи,
моя свят и мойте очи.

И се питам: коя сме ли дата
и дали ще ми прати зов
тя, погребаната отдавна,
неродилата се любов?

В строя никой не ме и чака -
аз съм просто в пенсия тук;
сякаш пръсти отиват в атака,
но не стиснати във юмрук.

Във креслото съм като пленник.
Помогни ми, старост - дали
враговете унищожени
не възкръснаха още по-зли?

Нима в своята тъпа лудост
пак бедата ще връхлети?
Е, добре, ще остана буден,
но будувай, страна, и ти!

В този луд кръговрат по пътя
свойто място и аз открих.
И на пръсти към теб, безсмъртие,
тихо, тихо се приближих.