СТИХОВЕ
превод: Първан Стефанов
ПРОЛЕТ - I
Виждам, че най-сетне пролетта
ще се предаде на лятото -
ще направи малкия компромис,
който
и поета прави с властелина.
Тъй че ни е трудно да отгатнем,
всъщност тръгна ли си пролетта,
или ще ни навести тепърва?
Но разбирам,
че цветът без смисъл
се посипа в двора и по пътя…
И уплашения дъх на манго
често пъти в стаята ми влиза,
въздухът тогава става друг -
неочаквано студен и прашен.
Изгледите уж остават същите,
но вкусът им се е променил -
както при подправено масло.
Колко безразлична и красива
ни изглежда отстрани лъжата!
Или може би това е само
щит срещу излишната чувствителност?
Всъщност туй е малкия компромис,
който правиме със свойто лято.
ПРОЛЕТ - II
Едно измамно бъдеще
е пролетта,
което всъщност никога не идва.
Като листа окапват въжделенията.
И празното сърце - оголен дънер -
посреща ударите на вихрушките
и вкусва прах,
прах,
само прах…
КЪМ ЗАШУМЯЛАТА ПАЛМА
Ще ме послушаш ли,
шумяща палмо?
Ти се изправяш горда
към небето,
измервайки на бездните дълбочината,
а срещу теб се вдигат планините,
обвити в ледове и недостъпни,.
проболи облачната пелена -
те се разтварят горе като цвете -
те, планините, твоите приятели…
Покаже ли се слънцето,
с лъчите си
то първо теб и тях ще разтревожи.
Ще ме послушаш ли?
Аз искам
сега за себе си да ти разкажа.
И аз мечтах да завладея бездните.
Издигах късички ръце,
посягах
да уловя луната и звездите.
Поисках всичко.
Но не ми достигна
могъщество - аз бях нетърпелив.
Сега крилете ми са изгорени.
На мойто минало зеленината
изсъхна,
мраморните статуи
на сънищата ми
са разрушени.
О, палма,
аз съм равнина, която
лежи в подножието на върха
и бавно се превръща на пустиня.
Сега нощта,
смълчана в долините,
брои самотна белите звезди.
А мракът се разраства по пътеките,
запъплили из планините…
И само ти си будна
в моя спомен.
Морето на огромното ти нетърпение
шуми -
и ти говориш, и говориш…
Затуй ми се поиска -
ще послушаш ли? -
Да ти разкажа истината за пустинята.
