ТЕМЕНУГА
превод: Първан Стефанов
ТЕМЕНУГА
Бяла теменуга от гроба на Анка.(1)
Ето я пред мене.
Утрото почуква с почерняла гранка.
Мрачен ден е.
Аз открехнах замъгления прозорец
и ми поразмина.
Но сестрите искат пак да го затворя,
за да не настина.
А нима в ковчега от изсъхнал ясен
е по-топло, дъще?
Болен съм. Догаря погледа ми ясен.
Мракът ме обгръща.
Ще разбия този хладен термометър.
Медицино, марш далеко!
Ала щом погледна дъхавото цвете,
пак ми става леко.
Анка, щом живея, докато уханния
цвят на тази теменуга
ме облъхва с обич, гибел и предания…
Нямам нищо друго.
——————–
1. Анка - единствената дъщеря на Броневски, загинала трагично.
ДЪБ
Ръце размахал, крача през света.
От мене дните падат като есенни листа.
Какви листа? - От тополи, от дъб, от брези.
И ме боли до сълзи.
Какво пък? Имах в живота си обич,
и тревоги, и нощи несретни;
много нежности, много злоба,
много радости мимолетни.
Но падат листата и гаснат.
А всеки лист е име
и сякаш дума: „Наречи ме празник,
спомени ме.”
Ах, не! Това са върши,
трепетливи.
Щом сърцето своя път завърши -
как да сме щастливи?
Над голия дънер се стели
буря от сняг и скръб.
Смелост!
Аз съм това. Дъб.
