Литературен свят

Александър Балабанов

Професор Александър Михайлов Балабанов, български литературен историк и учен, критик, поет, преводач, ерудит, общественик, е роден на 18./30. 01.1879 г. в град Щип. Баща му е арменец, родом от Ван (Мала Азия), собственик на чифлици, майката - българка от Македония. Негов брат е Никола Балабанов - артист в Народния театър. Като ученик в гимназията превежда и публикува части от „Илиада”, а на 18-годишна възраст превежда „Прометей” от Есхил. Завършва началното си образование в Щип, учи първите си гимназиални класове в българската гимназия в Солун. Завършва класическата гимназия в София (1898) и класическа филология в Лайпцигския университет и Ерланген в Германия (1898-1904). Докторската му дисертация е върху правното положение на древната жена - „Изследвания върху правното положение на гръцката жена” (Лайпциг, 1905). Учителства в І софийска мъжка гимназия (1904-1912). Една година (1907) е драматург (артистичен секретар) на Народния театър. От 1908 г. е преподавател по класическа литература и филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, частен доцент. Хоноруван доцент по история на класическата литература (1908), редовен доцент (1912), извънреден професор (1917), а при основаването на специалността класическа филология през 1921 г. става редовен професор и директор на Института по класическа филология. Пенсионира се през 1950 г. Изпълнява дипломатически мисии, възложени му от ВМРО - след Балканските войни (1913), след Първата световна война (1918) и др. Член на Македонския научен институт през 20-те г., участва в издаването на сп. „Македонски преглед”. Превежда произведения от гръцки (Езоп, Сафо, Мимнерм, Анакреон, Софокъл, Есхил, Еврипид, Аристофан, Теофраст, Платон, части от „Илиада” и „Одисея” на Омир) и латински, творби на Верлен, „Фауст” от Гьоте в стихове (1905, 1927), както и книга на Конан Дойл. Награден за преводите си със специална награда на Българската академия на науките (1914). Основава и редактира вестник „Време” (1908-1909), един от собствениците и редактор на списание „Художник” (1905 -1907 и 1909), редактор на „Архив на МНП”, основател на във в. „Развигор” (1921 - 1927) - първият литературен ежедневник в България и Европа. Участва в списването на в. „Българан”. Печата в сп. „Български преглед”. Първият редактор на списанието за класическа култура „Прометей” (1937). Носител на Гьоте-медал (1932, Ваймар). Активен сказчик в страната. Гостуващ професор в редица чужди университети и почти постоянен лектор в германските университети. Дългогодишен председател на ПЕН-клуба (от 1926), на Дружеството на приятелите на класическата култура в България, на дружество „Българско родно изкуство”. Лауреат на Димитровска награда (1951). Заслужил деятел на културата (1953). Говори немски, английски, френски, руски, турски, новогръцки, арменски. За пръв път печата стихове и разкази през 1898-1899 г. Съчинения: „Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период” (1911), „История на класическата литература” (1914, 1917, 1931), „Облакът като мотив в поезията” (1914), „Мястото на българската литература” (1930), „Любов и поезия” (1939), „Джобен българско-английски речник” (1943, 1946, 1991), „Студии, статии, рецензии, спомени” (т. 1-1973, т. 2 -1978), „И аз на тоя свят” (автобиографична повест, 1979), „И аз на тоя свят. Спомени от разни времена” (1985), „Александър Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците си” (1986), „Избрани преводи” (1989), „Писма (Александър Балабанов до Димитър Бобошевски)” (1992), „Сол и пипер” (афоризми, 2002), „Мястото на българската литература” (2006), „Апология на българското. Спомени за себе си и размишления за българската литература. Балканският хитрец” (2006). Оставя огромно творчество - автор на стихове, разкази, статии, пиеси, фейлетони, афоризми, преводи, поемата „Бурени”, хиляди писма. В творческата си дейност остава верен на максимата си: „Учен, който не може да обясни науката си и нейните първи идеи и на неспециалиста, на самия народ, не е никакъв учен, а е куха и глуха машина.” Голям юбилеен сборник, посветен на Балабанов излиза през 1934 г. - „Из един живот (1898-1934)”. Налага в литературата ни забравения и непризнат като писател Захарий Стоянов, открива Яна Язова. Умира на 77 г. на 30.11. 1955 г. в София, погребан до приятеля си Елин Пелин.

Публикации:

Поезия:

ЗАВЕКИ/ брой 45 ноември 2012

САЛОМЕ/ брой 46 декември 2012

ОХРИД СИН/ брой 65 септември 2014

ОТ МОСТА НАД ВАРДАРА/ брой 67 ноември 2014

ГРОТЕСКА/ брой 81 февруари 2016

МНОГО ПРОСТО/ брой 133 декември 2020

Публицистика:

ХЕНРИК СЕНКЕВИЧ/ брой 48 февруари 2013

ЗА ПУШКИНА/ брой 48 февруари 2013

ИБСЕН/ брой 49 март 2013