АНТИПОДИ
превод: Александър Балабанов
АНТИПОДИ
Филистер и гений - дели ги цял свят,
на всекиго дал е Бог място и ред;
какво ли им трябва, не ще проумеят.
——————————
ТАКА Е!
„Ех, дявол, туй писане как ми тежи!
Отде ли ти идат толкова мисли, кажи!”
Приятелю, от ъглите, от стените,
те всички са с мисли безбройни пропити.
Втренчи се ти само в някоя стена,
тогаз към обетованата страна
не ти ли музата пътя покаже,
Бог друго е искал за тебе да каже.
——————
в. „Българан”, г. II, бр. 60, 29 май 1905 г. Преводите са публикувани под псевдонима Gretchen.
——————————
МАКОВО ПОЛЕ
Еднъж - не зная где, не знам
кога. И може сън да е.
Из тъмен лес излязох сам
на тихо някакво поле.
По тихото поле навред
недвижен мак до мак прострян,
далеч догдето гледа глед
червений губер бе разстлан.
И бе на губера червен,
излегнат над цветя безброй
уморен, хубав летен ден
във първа дрямка на покой.
Заприпка заяк. Плахо пак
се жмурна във тревата цял;
закри се до ушите чак,
назърташе едното сал.
Ни лъх. Ни звук. Току с размах
раздвижи птица вечерта,
крилата аз едвам видях -
през тихий здрач една чърта.
Еднъж - не зная где, кога.
Сън, може би. Отдавна бе.
И все тъй виждам досега
туй тихо алено море.
——————
сп. „Художник”, г. II, бр. 6, 20 февруари 1907 г.
