Александър Балабанов

Най-великият днес полски книжовник, който далеч по света разнесе славата на родината си и извоюва признание на полската книга, е Хенрик Сенкевич, известен у нас най-вече по романа си „Камо грядеши”. Той се е родил на 2 май 1846 г. в с. Воля Окшейска, Полша, и произхожда от племенит род. Свършил е гимназия във Варшава и историко-филоложкия факултет на висшето училище в същия град. Още на студентската скамейка поел да пише. На 1870 год. излезе неговата оригинална повест „Напразно” из живота на киевските студенти, която обърна върху си вниманието на критиката и публиката. След тая повест излизат две книги хуморески с псевдоним Litwos. В това време той пише в разни вестници и списания книжовни и театрални критики, фейлетони, скици и чудните новели „Старият слуга”, „Хания”. В пролетта на 1876 г. той остави Варшава за дълго време и както сам казва в пътните си писма: „Преминах на длъж цяла Германия, Франция и Англия, преплувах бурния Атлантик”, като птица прелетях неизмеримия простор на голямата железница от Ню-Йорк до Сан-Франциско и отърсих праха от обущата си на брега на Тихия океан.” Из разн краища на новия свят той изпраща „Пътни писма”, скици и забележителните си „Селски портрети”, които прославиха Литвоса, и неговата популярност все повече и повече расте. Между новелите, написани във Франция и Италия от 1878 до 80 г., по-забележителни са: „През степи”, „Янко музикант”, и „Из дневника на познанския учител”, а в Полша той е издал следните по-известни свои произведения: повестите „За хляб”, „Татарска неволя”, „Бартол победител”, „Ангел”, драмата в пет акта „На една карта” и „Фенерджия”, един от най-хубавите му разкази. След тия си дребни произведения той се залавя за големи романи, и на 1884 г. почва да печати славната си исторична трилогия из полския живот - „С огън и меч” (4 книги), „Потоп” (6 кн.), и „Пан Володиьовски” (3 книги). След 1834 г, когато излезе поемата „Пан Тадеуш” на Мицкевича, никоя друга книга не е била тъй жадно, с такава любов и жар четена от полския народ, както казаната трилогия, която изведнъж постави автора й начело на днешната полска книжнина. След това Сенкевич пак тръгва на път из Италия, Цариград, Атина и Испания. През това време той написва множество разкази и повести из чуждия и полския живот и издава знаменития си роман „Без догма” (3 книги). На 1891 година тръгва за Африка, обиходи Египет, Занзибар, Дахомей и земите между реките Уами и Кингани; това си пътуване той описва в чудните си „Писма от Африка”. На 1893 год. обогатява полската книжнина с известния си роман из обществения живот „Фамилия Поланецки” (3 кн.). С този последния роман и с „Без догма” Сенкевич е дал най-добрите образци за психоложки роман в полската книжнина, каквото е направил и за историческия полски роман със своята трилогия. Освен това Сенкевич надниква и в античния мир, в първите времена на християнството, за да си разреши някои въпроси за нездравите симптоми на модерното човечество. Плод на това е, край някои хубави новели, всеизвестният му роман „Камо грядеши”, който е преведен на всички европейски езици и който завинаги прослави автора. Надали има книга, тъй бързо и много разпространена, както тоя роман. В Америка само за една година са продадени повече от 400 000 екземпляра, а в Италия за няколко месеца са продадени повече от 30 000 екземпляра. Едно от последните му произведения е бележитият историчен роман „Крустоносци” (4 кн.). На 1900 г. Сенкевич отпразнува 25-годишен юбилей и по тоя случай поляците от полското кралство събрали 250 000 лв. и му купили като народен дар имението Обльонгурск, Келецка губерния. Събраните му съчинения в едно издание вече надминават 30 тома.
Сенкевич не е само полски писател. Няма културен народ на Изток и Запад, който да не превежда на езика си неговите основни произведения. В Бостон (Америка) е основан особен „Сенкевичев клуб”. Петербургската академия на науките на 1896 г. избра Сенкевича за свой член. Почти всички известни критици, не само полски, но и европейски, високо ценят таланта на полския писател-художник.
Въобще три важни фактора забелязваме в творчеството на Сенкевича: любов, хумор и страдание. Във всичките му произведения любовта е най-съвършено изобразена. Ако и да казва той в своето младенческо произведение „Напразно”, че се много поддаваме на любовта, когато тя като птица отлетява, та напразно по нея губим сили, по-късно другояче съди за любовта в прекрасната си химна в чест на Ероса, като твърди, че тя е неизмерно богатство и неизчерпаемо щастие. В „Трилогията” си, във „Фамилия Поланецки”, в „Камо Грядеши”, в много новели и алегории, навред той говори за любовта, навред той с радост, дори с някакъв пиетизъм, я посреща. От това и любовта у Сенкевича е не само решителен фактор, но и благодейна догма, цял талисман на щастието. Вторият важен фактор е хуморът. Когато дотрябва, Сенкевич умее с бича на немилостивата ирония язвително да шиба или пък да предизвика у нас добродушна усмивка. Така нас ни разсмиват, па често и възмущават многото комични лица в „Селските портрети”, досетливият за глоба в „Трилогията”, лукавият грък Хилон в „Камо Грядеши”, глупавият Бартол в „Бартол победител”, многото развалени жени във „Фамилия Поланецки” и др., и др. Третият фактор е страданието на неговите герои и героини. В ранните си произведения Сенкевич съчувствено ни изображава нещастието и горчилата на слабите, бедните, тъй напр. в „Селските портрети”, „Дневникът на познанския учител”, „Фенерджията”, „Янко музикант” и др. По-после той почва да рисува страданията на велики и силни личности и да разказва за трагичната съдба на отделни герои, на първите християни, па и на цели народи. Без теоретични разсъждения той една след друга ни реди потресаещи сцени и картини. При това не е нито премного лиричен, нито хладноразсъдлив, нито патетичен, нито тривиален.

Библиотека, ІІІ, кн. 1, с. 6-9, 1904